Отваря главното меню

Съюз на българските художници

Академик Светлин Русев обявява награди за млади художници в зала на СБХ. Третият отдясно наляво: Любен Генов – председател на СБХ към 2016 г.
Изложба на млади художници в СБХ

Съюзът на българските художници (СБХ) е професионално обединение на художници, творящи в България. Създадено още в края на 19 век, то неколкократно се преименува до 1953 г., когато приема сегашното си име.

ИсторияРедактиране

Първото сдружение на българските художници с име „Дружество за поддържане на изкуството в България“[1] е създадено от Борис Михайлов, Иван Мърквичка, Иван Шишманов[2], арх. Йордан Миланов, Георги Канела. Основано е на 24.06.1893 г. в гр. София с председател Иван Шишманов и подпредседатели Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1902 г. се преименува на Дружество на художниците в България.[3] Сред основателите на Съюза на дружествата на художниците в България са следните дружества:

До 1944 г. се нарича Съюз на дружествата на художниците в България, а от 1944 до 1953 г. – Съюз на художниците в България. През 1953 г. приема сегашното си име. Съюзът на българските художници е част от системата на тоталитарния комунистически режим в страната и членуването в него е задължително за упражняване на професията.

Председатели и главни секретариРедактиране

СДХБ

СХБ

СБХ

Членство и структураРедактиране

Висш ръководен орган е Общото събрание, което се свиква веднъж на три години от Управителния съвет. В съюза членуват около 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Членството е индивидуално и е структурирано в 17 секции: живопис, графика и илюстрация, скулптура, критика, карикатура, рекламен дизайн, сценография, реставрация, монументални изкуства, дизайн, керамика, графичен дизайн, секция „13“ – неконвенционални форми, дърворезба, бижута, текстил, комикс. Всеки художник, член на Съюза, може да се ползва от социалните програми и възможностите за защита на професионалните интереси и авторски права, да участва в различни конкурси, симпозиуми, пленери.

ФункцииРедактиране

СБХ подпомага реализацията на творческите проекти на своите членове, осигурява информация за значими събития от национален и международен характер и съдейства за осъществяване на творчески контакти.

СБХ притежава изложбен комплекс за съвременно и класическо българско изкуство – залите на ул. „Шипка“ 6 и салона на галерия „Райко Алексиев“ на ул. „Г. С. Раковски“ 125. Изложбената политика е отворена за идеи и проекти от различен характер. В салоните на СБХ се провеждат различни изложби – самостоятелни, колективни, юбилейни, ретроспективни, гостуващи, а също и авторитетни международни прояви и авангардни форми.

СБХ членува и в международни организации – IAA/AIAP, ICOMOS, Ico-D, International Association of Art Critics (AICA).

ИзточнициРедактиране

  1. Съюз на българските художници
  2. Първенците на Видин
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1863.
  4. История. // СБХ. Посетен на 29 юни 2016.

Външни препраткиРедактиране