Свобода (връх)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода.
Свобода (до 12 февруари 1971 г. Ени хан баба, Ениханбаба, Ени хан тепе, Енихантепе, от 1946 до 1971 г. неофициално Момчил[1])[2] e връх в планината Родопи висок 1915 m. Намира се в Преспанския дял на Средните Родопи между селата Стърница, Босилково, Манастир северно от по-голямото село Давидково в община Баните, област Смолян, изходен пункт за качването му е хижа Свобода, до която се стига по нов асфалтов път. Към върха има благоустроена пътека с 604 стъпала, изкачването е около половин час. Има и туристически маршрут до върха, който започва от село Давидково. Започва по чакълестия път в края на селото в северна посока преминава през махала Превала и се стига до равнинната местност „Бъза“, над местността „Честока“ широкият път свършва и се поема на северозапад по билото през гората, стига се до хижа „Свобода“ и от там по алеята със стъпала.
Свобода | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Област Смолян, България |
Част от | Родопи |
Надм. височина | 1915 m |
Според Васил Дечов при теренни обхождания на връх Момчил се установява старо тракийско светилище от 11 – 7 век пр. Хр. възможно споменатото от Херодот най-голямо светилище на Дионисий, а грамадните камъни на върха може да са използвани за астрономически наблюдения и предсказания още в праисторическата епоха. Върху археологическия паметник е издигнато силно спорното новопостроено тюрбе на Енихан баба. Според кмета на с. Давидково Севда Чолакова местността е описана от Херодот като светилище на бог Дионис[3]. Тук векове родопчани и българите-християни и българите-мюсюлмани лете са излизали на курбан. На връха е издигната плоча в памет на Момчил войвода, строшена от неизвестни лица, днес тя възстановена и отново стои на върха.
Бележки
редактиране- ↑ Николай Хайтов, Славчо Дичев, Миналото на Яврово, Девин, Манастир, стр. 324
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 186.
- ↑ Родопи вест 10 май 2012