Свободно падане
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Свободно падане е движение под действието единствено на силата на тежестта. При този вид движение се пренебрегва съпротивлението на въздуха. С доста добро приближение може да се счита, че всеки парашутист преди отваряне на парашута, пада свободно. Според втория закон на Нютон, под силата на тежестта тялото се движи с ускорение, което в този случай е земното ускорение и е приблизително равно на 9.81 m/c 2.
Механика
редактиранеТази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане
, където е земното ускорение.
За начален момент избираме момента, в който тялото започва да пада:
.
Нека означим момента на падане с . Тогава функцията х(t), която описва положението на тялото като функция на времето при свободното падане, се задава с формулата
, където (0 < t < t1).
Скоростта на движение се задава с формулата
.
В началния момент от време t0 = 0 скоростта на тялото е
= 0,
съответно кинетичната му енергия в началния момент от време Т(0) = 0, потенциалната му енергия в началния момент от време U(0) = mgh0 и пълната механична енергия в момента = 0 е
Е(0) = Т(0) + U(0) = .
В произволно избран момент от време t' (0 < t' < t1) тялото има координата , равна на числената стойност на пътя s(t), изминат за време t'. В момент от време t' тялото се намира на височина
h' = – s(t'),
големината на скоростта на тялото е
v(t') = gt',
кинетичната му енергия е
,
потенциалната му енергия е
U(t') = mgh' = mg (h' – s(t')).
Пълната механична енергия на тялото в момента от време t' е
E(t') = Т(t') + U(t') = .
При падане тялото има скорост с големина
съответно кинетичната енергия при падане е
.
Потенциалната енергия на тялото при падане е
.
Пълната механична енергия на тялото при падане е
E(t)=Т(t)+U(t)=mgh
Следователно, пълната механична енергия на тялото в произволен момент от време t
Е(t) = T(t) + U(t) = const,
т.е. пълната механична енергия на тялото не зависи от времето. Увеличаването на кинетичната енергия води до намаляване на потенциалната и обратно. Разглеждаме тялото като намиращо се в полето на земното привличане и изолирано от всякакви други въздействия. Така на този конкретен пример проверихме валидността на закона за запазване на механичната енергия – един от основните закони на механиката:
Примери на свободно падане
редактиранеСвободното падане е възможно в близост до повърхността на тяло с огромна маса (като например планетите).
Рекорди
редактиране- Стюардесата Весна Вулович преживява падане от 10 160 метра височина когато на 26 януари 1972 година след взрив е изхвърлена извън самолета (JAT полет 364). Тя е със счупени кости и в кома в продължение на 27 дни.
- По време на Втората световна война пилотите Ник Алкимейд, Алън Маги и И. Чисов падат от над 6000 метра височина и преживяват падането.
- Според рекордите в книгата на Гинес, Евгени Андреев (СССР) държи официалния рекорд по най-дългото свободно падане – 24 500 метра, извършено на 1 ноември 1962 година.
- На 14 октомври 2012 рекорда за свободно падане със сигурност е от Феликс Баумгартнер, скачайки от 39 000 метра и отваряйки парашута си на около 3500 метра височина. Най-вероятно скоростта му е по-висока от тази на звука във въздуха, но все още се очакват официални данни.