Св. св. Петър и Павел (православна църква в Енидже Вардар)

„Св. св. Петър и Павел“ (на гръцки: Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου ) е православна църква в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1][2]

„Св. св. Петър и Павел“
Αγίων Πέτρου και Παύλου
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Енидже Вардар
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Воденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничество Енидже Вардар
Тип на сградата кръстокуполна базилика
Време на изграждане 1962 - 1972 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

МестоположениеРедактиране

Църквата е се намира в южната част на Кариотската махала.

ИсторияРедактиране

На мястото на църквата е имало медресе. През 30-те години на XX век медресето се използва като склад за гориво. През Втората световна война германците го ползват за затвор, а след това в него са настанени бедни семейства. През 50-те години медресето, вече руина, е съборено. В 1962 година на негово място започва да се строи църква, осветена от митрополит Калиник Воденски на 1 октомври 1972 година.[3]

ОписаниеРедактиране

В архитектурно отношение е кръстокуполна базилика с размери 27 m дължина и 18 m ширина и 18 m височина на купола.[1] Покривът е на четири води с керемиди. В северозападната част на храма има пристроена камбанария.[4]

Стенописите са дело на Ставрос Госпудинис, а повечето преносими икони на Димитриос Рицос. Иконостасът е резбован.[1][4]

БележкиРедактиране

  1. а б в Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου. // Η πόλη μας. Посетен на 12 септември 2016.
  2. Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 39. Посетен на 16 януари 2020 г.
  3. Πασχούδη, Μαρία Χρ. Από τις Καρυές Ανατολικής Ρωμυλίας στα Γιαννιτσά (Ιστορία – Πνευματικός βίος). Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2010. с. 75.
  4. а б Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 40. Посетен на 16 януари 2020 г.