Отваря главното меню

Сдружение „Радко“ (на македонска литературна норма: Здружение Радко) е политическа организация със седалище в Охрид, Северна Македония. Основано е през 2000 година и се обявява за признаване и подкрепа на българите в Северна Македония. Името на гражданското сдружение идва от псевдонима на Иван МихайловРадко. Председател на организацията е Владимир Панков.

ПредисторияРедактиране

На 14 декември 1990 година Илия Илиевски регистрира Партията за човешки права в Македония, която на 12 септември 1991 година отправя Меморандум до международната конференция по човешки права в Москва, в който се изтъква че в СФРЮ за периода 1944-1990 година хиляди македонски българи са били подлагани на политически терор. На 5 юни 1993 година в Охрид е учредена организация ВМРО, която по устав е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Забранена е от властите, а лидерът ѝ Владимир Панков е арестуван, заплашван и репресиран. На 22 януари 2000 година той и негови съмишленици правят опит да учредят ВМРО – Иван Михайлов, но регистрация е отказана от съдебните власти в Северна Македония[1].

Учредяване и забранаРедактиране

Сдружението „Радко“ е вписано от Охридския районен съд в регистъра на сдруженията на граждани и фондации от 19 юни 2000 година[2]. След регистрацията започва открита кампания срещу членовете на сдружението, което с решение на Конституционния съд на Северна Македония от 21 март 2001 година е обявено за неконституционно. Според Конституционният съд програмата и статутът на гражданското сдружение „Радко“ в Охрид са насочени към „насилственото уронване на държавния порядък, пречене на свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, т.е. пренебрегване на неговата самобитност и разпалване на национална или верска омраза или нетърпимост“. [3].

„Радко“ до Европейския съд по правата на човека в СтрасбургРедактиране

След решението на Конституционния съд на Северна Македония на 4 октомври 2001 година членовете на сдружение „Радко“ завеждат жалба, по която е образувано дело срещу Северна Македония в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което е спечелено от членовете на сдружението през 2009 година. ЕСПЧ счита жалбата за основателна и че Северна Македония трябва да изплати общо 9000 евро обезщетение. [4][5]

Според ЕСПЧ македонските власти са нарушили чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, която предвижда свободно обединение на гражданите. От 7-те членове на състава 6 са подкрепили решението, а 1 - представителката на Северна Македония Миряна Лазарова-Трайковска, е на особено мнение.

Северномакедонският съдия е гласувал против решението по 2 причини – 1-та е, че "Сдружението не е използвало всички възможности за защита правата на членовете си пред съдебните власти в Северна Македония", и 2-та е, че "Сдружението призовава към национална нетърпимост и омраза".[6][7][8]

След постановяване на решението председателят на сдружението Владимир Панков изказва мнение, че е очаквал позитивното решение по жалбата на "Радко" в ЕСПЧ в Страсбург, което от своя страна открива възможност за пълно реализиране на правата на българите в Северна Македония. Под пълни права той разбира българският книжовен език да бъде признат за официален в Северна Македония, като се зачитат и културните права на северномакедонските граждани с българско самосъзнание в страната.

Исканията съответстват на историческите реалности според Панков, защото българите не могат да бъдат никакво малцинство в Северна Македония, тъй като те са единствено и само мнозинство от населението ѝ. В подкрепа на твърдението си той изтъква факта, че преди решението на Коминтерна и Титовата комунистическа партия за създаване на македонска нация и македонски език такива не съществуват и кампанията по "легитимирането им" е дело на сърбокомунистите.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • „Собитието на деценијата во Р.М. – Радко“, Охрид, 2001.

БележкиРедактиране

  1. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 250-251.
  2. www.radkomk.com
  3. www.radkomk.com
  4. Case of Association of Citizens Radko & Paunkovski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia
  5. 16 януари 2009 / News.dir.bg
  6. Телевизија А1, "Македонија го загуби спорот со бугарофилите од „Радко“", 15. 01. 2009.
  7. "Утрински весник", "Македонија го загуби спорот со „Радко“ во Стразбур", број 2888, петок, 16 јануари 2009.
  8. Сайт с присъдата по делото Case of Association of Citizens Radko & Paunkovski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Application no. 74651/01) од 15 јануари 2009.