Северен магнитен полюс
Северният магнитен полюс е скитаща точка върху повърхността на Северното полукълбо на Земята, при която земното магнитно поле сочи вертикално надолу. Той е единственото място, където това се случва и служи за ориентация към географския Северен полюс.
В Южното полукълбо се намира Южният магнитен полюс. Тъй като земното магнитно поле не е точно симетрично, Северният и Южният магнитни полюси не са антиподи, което означава, че права линия от единия към другия не преминава през геометричния център на Земята.
Северният магнитен полюс изменя местоположението си с времето, поради магнитни промени в ядрото на Земята. Магнитният полюс се движи по спирала и обикаля ежедневно около едно средно положение, като в дните, когато магнитното поле е нарушено, може да се измести с 80 km или повече. Въпреки че движението на Северния магнитен полюс в даден ден е неправилно, средното отместване образува добре очертан овал, който ежедневно бавно се измества по оста на спиралата и Северният магнитен полюс се придвижва всеки ден минимум с около 90 метра на северозапад. [1]
През 2001 г. точката лежи западно от остров Елисмиър в Северна Канада на координати . През 2009 г., все още на канадска територия, на , [2] точката се движи към Русия с около 55 – 60 km/година. [3] Към 2017 г. полюсът се намира отвъд канадските територии, на . [2] От 2017 до 2018 г. максималната северна географска ширина 86,5° се запазва и той е най-близо до географския северен полюс (на 388,3119 km), като се движи точно на запад. През 2021 г. Северният магнитен полюс има координати и отстои на 397,742333 km от Северния полюс. [4][5] Според екстраполационни оценки, през 2022 г. Северният магнитен полюс се е намирал на , а за 2023 г. координатите му са (86°8′45′′ с.ш. и 151°49′33′′ и.д.) и се намира на 427,586877 km от Северния полюс. [6]
Поляритет
редактиранеВсички магнити имат два полюса, където линиите на магнитния поток влизат и излизат. По аналогия със земното магнитно поле, тези се наричат „северен“ и „южен“ полюс на магнита. Конвенцията в ранните компаси е да се нарича края на стрелката, сочещ към земния Северен магнитен полюс, „северен полюс“, а другия край – „южен полюс“. Тъй като противоположните полюси се привличат, това определение означава, че земният Северен магнитен полюс е всъщност магнитен южен полюс, а земният Южен магнитен полюс е всъщност магнитен северен полюс.[7][8]
Посоката на магнитните линии на полето се определя така, че линиите излизат от магнитен северен полюс и влизат в магнитен южен полюс. Следователно над повърхността на Земята силовите линии на земното магнитно поле са насочени от юг на север – от земния Южен магнитен полюс към земния Северен магнитен полюс, където влизат в Земята.
История
редактиранеРанните европейски мореплаватели вярват, че стрелките на компаса се привличат от „магнитен остров“ някъде много на север или от Полярна звезда.[9] Идеята че самата Земя се държи като гигантски магнит е предложена през 1600 г. от английския физик Уилям Гилбърт. Той, също така, е първият, който определя Северния магнитен полюс като точката, където земното магнитно поле сочи вертикално надолу. Това е определението, което се използва и до днес, въпреки че изминават няколкостотин години преди природата на земното магнитно поле да бъде напълно разбрана.[9]
На 1 юни 1831 г. английският полярен изследовател Джеймс Кларк Рос открива Северния магнитен полюс на полуостров Бутия в Канадския арктичен архипелаг на координати [10][11]. Там Джеймс Рос измерва ъгъл на магнитния поток равен на 89° 59'.[12]
През 2005 г. ръководителят на геомагнитната лаборатория на канадското министерство на природните ресурси Лари Люит заявява в Отава, че Северният магнитен полюс на Земята, „принадлежащ“ поне 400 години на Канада, „напуска“ страната. Магнитният полюс вече е напуснал изключителната икономическа зона на Канада. [13]
След 1831 г., когато позицията на полюса е фиксирана за първи път, до 2019 г. той вече се е изместил с повече от 2300 км към Сибир и продължава да се движи с ускорение. Скоростта му на движение се е увеличила от 15 км годишно през 2000 г. на 55 км годишно през 2019 г. Такъв бърз дрейф води до необходимостта от по-чести настройки на навигационните системи, които използват магнитното поле на Земята, например в компаси в смартфони или в резервни навигационни системи за кораби и самолети. [14] Според екстраполацията в средата на 2017 г. Северният магнитен полюс пресича линията на смяна на датата за първи път в историята на наблюденията, премествайки се от западното полукълбо към източното; през 2019 г., прекосявайки меридиан 168°49'30", се премества в арктическия сектор на Русия [15] и ако характерът на движението му не се промени драстично, ще достигне Сибир в средата на 21 век. [16] Според някои прогнози, при съхранение на сегашната посока и скорост на преместване, полюсът може да се прехвърли от страната на Русия и да достигне бреговете на Таймир към 2040 – 2045 г. [13]
| Година | 1990 | 2000 | 2004 | 2010 | 2012 | 2020 | 2022 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Северен магнитен полюс [19] | |||||||
| Южен магнитен полюс [20] |
Северен геомагнитен полюс
редактиранеСеверният геомагнитен полюс е точката в Северното полукълбо, където оста на магнитния дипол (който е основният компонент на разлагането на магнитното поле на Земята на точкови магнитни полюси) пресича земната повърхност. През 2020 г. се намира на 80,65° с.ш. и 72,68° з.д. Тъй като магнитният дипол е само приблизителен модел на магнитното поле на Земята, геомагнитните полюси са малко по-различни по местоположението си от истинските магнитни полюси, при които магнитният наклон е 90°. [21]
Вижте също
редактиранеИзточници и бележки
редактиране- ↑ Merrill, Ronald T. Chapter 8 // The magnetic field of the earth: paleomagnetism, the core, and the deep mantle. Academic Press, 1996. ISBN 978-0-12-491246-5.
- ↑ а б World Data Center for Geomagnetism, Kyoto. Magnetic North, Geomagnetic and Magnetic Poles
- ↑ North Magnetic Pole Moving East Due to Core Flux, National Geographic
- ↑ Координати на Северния магнитен полюс за 2020 – 2025 г.
- ↑ При радиус на Земята от центъра до Северния полюс 6356,7523142 km, близо до полюса 1° с. ш. съответства на 110,9462576 km.
- ↑ Wandering of the Geomagnetic Poles // NOAA. Посетен на 2023-01-12. (на английски)
- ↑ Serway, Raymond A. Essentials of college physics. САЩ, Cengage Learning, 2006. ISBN 0-495-10619-4. с. 493.
- ↑ Russell, Randy. Earth's Magnetic Poles // Windows to the Universe. National Earth Science Teachers Association.
- ↑ а б Early Concept of the North Magnetic Pole, Natural Resources Canada
- ↑ James Clark Ross. On the Position of the North Magnetic Pole // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 124. 1834. DOI:10.1098/rstl.1834.0005. с. 47 – 52.
- ↑ John Ross, James Clark Ross. Narrative of a second voyage in search of a north-west passage, and of a residence in the Arctic regions during the years 1829, 1830, 1831, 1832, 1833. Лондон, 1835. с. 556 – 557.
- ↑ Л. Тарасов. Магнитные полюса Земли – путешествие во времени. Наука и жизнь, 2017. с. 108.
- ↑ а б ЗАО ИД „Комсомольская правда“, 10 Июня 2005, 19:41. Северный магнитный полюс „едет“ в Россию
- ↑ Associated Press. Polar express: magnetic north pole moving 'pretty fast' towards Russia // The Guardian. 2019-02-05. 0261 – 3077. Посетен на 2019-02-05.
- ↑ Трек Северного магнитного полюса Архив на оригинала от 2022-03-11 в Wayback Machine. // National Centers For Enviromental Information (англ.)
- ↑ Алексей Левин. Земля как магнит: Геомагнитное поле // Архивиран от оригинала на 2022-01-30. Посетен на 2021-03-13.
- ↑ NOAA National Geophysical Data Center. Wandering of the Geomagnetic Poles // Посетен на 10 October 2011.
- ↑ Data Analysis Center for Geomagnetism and Space Magnetism Graduate School of Science, Kyoto University Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine. Анализ данных Центра геомагнетизма и космического магнетизма Высшей школы наук, Университет Киото.
- ↑ Geomagnetism — North Magnetic Pole, Canada Natural Resources website, retrieved May 2007
- ↑ South Magnetic Pole Архив на оригинала от 2004-09-05 в Wayback Machine.. Commonwealth of Australia, Australian Antarctic Division, 2002.
- ↑ Magnetic Poles, British Geological Survey