Северноафриканска кампания

Северноафриканската кампания е серия от бойни действия, част от Втората световна война, които протичат в Северна Африка между 10 юни 1940 и 16 май 1943 г.

Северноафриканска кампания
Средиземноморски театър
Британски танк Крусейдър преминава покрай горящ Панцер IV, 27 ноември 1941 г.
Британски танк Крусейдър преминава покрай горящ Панцер IV, 27 ноември 1941 г.
Информация
Период10 юни 1940 – 16 май 1943 г.
МястоСеверна Африка
РезултатПобеда на Съюзниците
Страни в конфликта
 Великобритания
 Съединени щати
 Франция
 Индия
 Австралия
 Южна Африка
 Нова Зеландия
 Полша
 Чехословакия
 Гърция
 Италия
 Германия
 Режим Виши
Командири и лидери
Великобритания Харолд Александър
Великобритания Клод Окинлек
Великобритания Арчибалд Уейвъл
Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер
Германия Ервин Ромел
Германия Алберт Кеселринг
Италия Пиетро Бадолио
Италия Уго Кавалеро
Франция Франсоа Дарлан
Жертви и загуби
Свободна Франция:
16 000 убити, ранени или пленени
Британска империя:: ?
САЩ:[1]
2715 убити
8978 ранени
6528 изчезнали
Германия:
12 808 убити[2]
Неизвестен брой ранени
101 784+ пленени[3]
Загуби на Оста:[4]
общо 950 000
8000 пленени или унищожени самолета
6200 пленени или унищожени оръдия
2 500 пленени или унищожени танка
Северноафриканска кампания в Общомедия

Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато Италия обявява война на Великобритания и Франция. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от италианско настъпление в Египет, което поставя началото на Кампанията в Западната пустиня. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название операция Компас, което разгромява италианската 10-а армия и изтласква противника до Либия.

Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава Адолф Хитлер да изпрати там Африканския корпус, начело с Ервин Ромел. Това става по време на операция Зоненблуме, чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в Египет. Под обсада, която продължава 240 дни, остава Тобрук. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град – Краткотрайност, Бойна секира и Крусейдър. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до Ел Агейла.

На 21 януари 1942 г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование първа битка при Ел Аламейн. На 13 август 1942 г. Бърнард Монтгомъри поема командването на британската 8-а армия. На 23 октомври започва втората битка при Ел Аламейн. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.

На 8 ноември 1942 г. започва операция Факел, която бележи началото на участието на Съединените щати в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в Северен Тунис, където се предават на 16 май 1943 г.

Източници

редактиране
  1. Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942
  2. Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers
  3. Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only
  4. Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI – World War II Commemoration // Архивиран от оригинала на 2006-03-24.