Сеймен (вилает Истанбул)

(пренасочване от Сеймен (Вилает Истанбул))
Вижте пояснителната страница за други значения на Сеймен.

Сеймен или Сейменли (на турски: Seymen; стари имена Кючюк Сеймен, Джюдже Секбан[1]) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Силиврия, вилает Истанбул.

Сеймен
Seymen
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетИстанбул
Надм. височина41 m
Население1773 души (2002)
МПС код34

География редактиране

Селото е разположено на около 78 км западно от град Истанбул и на 14 км от околийския център Силиврия.

История редактиране

В началото на 20 век Кючукъ Сейменъ е християнско село в Цариградския вилает на Османската империя. От 1909 година жителите на Кючукъ Сейменъ са под ведомството на Българската екзархия. През 1910 година селото има 120 къщи, от които 4 гръцки, а останалите - български. През същата година в доклад до Екзархията се отбелязва:

... забелязва се силно гръцко влияние във всяко отношение. Селяните се занимават със земеделие и са добре в материално отношение... Има много добра и напълно довършена църква; училището е старо етажно здание, което никак не отговаря на целта... Откак се е обърнало селото, не са се прекъснали вълнения, плод на гръцки подкупничества. Напоследък всичко утихна; националното съзнание закрепва.[2]

Кючукъ Сейменъ присъства в статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 г. като българско село, без по-подробна информация за жителите му.[3]

Население на селото по години[4]
2000 1773
1997 1673

Личности редактиране

Починали в Сеймен
  •   Илия Н. Беловеждов, български военен деец, подофицер, загинал през Балканската война[5]
  •   Сава Драмов, български лекар, загинал през Балканската война[6]

Източници редактиране

  1. ((tr)) Официална уеб страница на околия Силиврия, Сеймен Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 23.
  3. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. ((tr)) Информация за селото[неработеща препратка]
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 160
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 1