Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сейнт Лорънс.

Сейнт Лорънс (на френски: Golfe du Saint-Laurent; на английски: Gulf of Saint Lawrence) (в превод Свети Лаврентий) е полузатворено море на Атлантическия океан, край източните брегове на Канада и е най-големият естуар в света.[1]

Сейнт Лорънс
— залив —
Карта на залива Сейнт Лорънс
Карта на залива Сейнт Лорънс
Relief map of Canada.png
48.6001° с. ш. -61.4001° и. д.
Местоположение в Канада
Местоположение Атлантически океан
Притоци Сейнт Лорънс
Дължина 840 km
Ширина 400 km
Площ 263 хил.km2
Дълбочина 538 m
Острови Антикости, Принц Едуард
Сейнт Лорънс в Общомедия
Изглед от залива

Географска характеристикаРедактиране

Дължина от североизток на югозапад около 840 km, ширина до 400 km, площ около 263 хил.km2. На север се простира до бреговете на полустров Лабрадор, на изток – до бреговете на остров Нюфаундленд, на юг – до бреговете на остров Кейп Бретон и полуостров Нова Скотия, а на запад – до бреговете на провинция Ню Брънзуик и полуостров Гаспе. На североизток чрез протока Бел Айл се свързва с море Лабрадор на Атлантическия океан, а на югоизток чрез протока Кабот и на юг чрез протока Консо – директно с Атлантическия океан. В северозападната му част се влива река Сейнт Лорънс. В северозападната му част, срещу естуара на Сейнт Лорънс е разположен остров Антикости, а в южната част – остров Принц Едуард.[1]

Климатът е мусонен. През зимата преобладават студените северозападни ветрове, а през лятото – топлите югозападни. Средната температура на въздуха през февруари е –10°C, през август 15°C. Средната температура на водата през зимата е под –1°С, а през лятото – до 15°С. Теченията в залива образуват циклонален кръговрат. Солеността на водата на североизток е до 32‰, а на северозапад – от 12 до 15‰. На дълбочина 100 m температурата на водата е под 0°С, солеността 32 – 33‰, а на дъното – 5°С и 35‰ съответно. Приливите са полуденонщни с височина до 2 m. От декември до май е покрит с ледове. През пролетта се срещат айсберги.[1]

Заливът е ползван от местни племена за риболов в продължение на хилядолетия, водите му са използвани от тях също и за морски транспорт. Първото документирано плаване в залива на европеец е на френския изследовател Жак Картие през 1534 г.[2]

ИзточнициРедактиране