Секвоя

вид растение
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Секвоя.

Sequoia sempervirens е еднодомен дървесен вид от род Sequoia, семейство Кипарисови (Cupressaceae), вида е единствен жив представител на своят род. На български е известен като секвоя и по-ограничено като калифорнийска секвоя, а в специализираната литература и като вечнозелена секвоя. На английски вида е известен като coast redwood, coastal redwood и California redwood, Под влияние на популярните английски имена през последните години зачестява използването на името крайбрежна секвоя и на български.

Секвоя
Sequoia sempervirens Big Basin Redwoods State Park 9.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Кипарисови (Cupressaceae)
род:Sequoia
вид:Секвоя (S. sempervirens)
Научно наименование
Endl., 1847 г.
Синоними
  • Taxodium sempervirens D.Don, 1824 г.
Секвоя в Общомедия
[ редактиране ]

Sequoia sempervirens е ботаническа икона поради факта, че най-високите дървета в света принадлежат към него. Съвременният рекорд се държи от едно дърво наречено Хиперион високо 115.85 м, и диаметър на ствола от 7,8 м, което се предполага, че е на възраст над 600 години. Историческите рекорди обаче са значително по високи до около 130 м и диаметър на ствола на нивото на гърдите до 10 м. Видът достига възраст от над 2000 години, което го прави едно от най-дълговечните дървета.

Рода е кръстен от Stephan Endlicher през 1847 г в чест на починалият 3 години по-рано вожда на индианското племе чероки Sequoyah известен с разработването на сричкова азбука за езика чероки. Вечнозелената секвоя в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8 – 75 km широка по протежението на Тихия океан в Калифорния, Северна Америка. Вида е интродуциран във почти всички субтропични и достатъчно топли умерени зони на света: Австралия, Нова Зеландия, Китай, в почти всички европейски страни Азия и Африка. В България Sequoia sempervirens се култивира ограничено още то средата на 20 век.

Обемът на секвоята достига до над 1000 m³ дървесина от едно дърво. Поради голямата височина и тежест на тези дървета голяма част от дървеният материал се уврежда при отсичане. Този факт възмущава общественото мнение в калифорния, и води до движение за защита на тези дървета от дърводобив. Кората на дървото достига до 30 cm дебелина, сравнително мека, като цветът ѝ е червено-канелен. Дебелата кора е адаптация свързана с честите пожари в района на естественото разпространение. По броя на годишните пръстени е установено, че най-старите секвои са на възраст около 2200 години.[2]

Единственият вид който принадлежи към род Sequoia, и който може да бъде наричан секвоя в научният смисъл на това име е Sequoia sempervirens. Названието „секвоя“ обаче често се използва и за Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum) представител на друг ботанически род. Проблемът с популярното име на този вид е сложен, защото наричайки го „секвоя“ се стига до объркване - много хора вярват, че именно той е най-високото дърво в света. Или още по-лошо смесват Sequoiadendron giganteum и Sequoia sempervirens приемайки ги за един вид. Проблемът се корени в това, че в България систематично в научната и научно популярна литература като най-високо дърво се посочена секвоята, без да се посочва коя секвоя. Освен това видовият епитет giganteum също допринася за създаване на това погрешното впечатление. По тази причина в българската научна литература Sequoiadendron giganteum систематично е наричан мамутово дърво. Популярното име на Sequoiadendron giganteum на английски е giant sequoia, но там това не води до объркване, защото най-високият дървесен вид в света в английската литература е посочен като coast redwood (Sequoia sempervirens).

Гигантски секвои в БългарияРедактиране

В България най-старият екземпляр от Sequoia sempervirens се намира в градският парк на гр. Сандански, но вида може да се отглежда на по-топлите места в южна и дори в северна България и навсякъде по Черноморието. В България секвоята страда от липсата на достатъчно въздушна влага, поради което липсват екземпляри със значителни размери.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Sequoia sempervirens (Endl., 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
  2. Пенин, Румен. География на Северна Америка, Издателство Булвест 2000, стр. 32 – 33

Вижте същоРедактиране