Сектата представлява малка религиозна група от хора, отделила се от официалната църква, като напълно отрича или изопачава установените от нея догми.[1] В сравнение със сектите, деноминациите са големи, установени религиозни групи.

Думата секта идва от латинската дума secta, която означава организирана религиозна група или организация.

В Новия Завет на Библията думата секта (гр. σέκτα, ή σέχτα) се отнася до три конкретни групи: фарисеите (Деяния 15:5; 26:5), садукеите (Деяния 5:17) и християните или както са наречени „назарейската секта“ (Деяния 24:5). В този смисъл думата секта означава школа или партия. В негативен смисъл думата се използва в Библията като „разделение“ и е свързано с „ерес“[2], което е предизвикано от „лъжливи пророци и учители“ (2. Петр. 2:1).

Богословите използват думата секта за религиозни групи с висока степен на различие между тях и религиозната система, поддръжник на която е дадения автор, но чиито вярвания са по-скоро традиционни в обществения контекст. От социологическа гледна точка понятието секта не носи реално съдържание. Според теолозите сектите се отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна чистота – такава, каквато я разбират членовете ѝ.

В повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата „култ“. В някои държави, например Белгия, правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например Опус Деи. В Латинска Америка като секта се определя всяка не-католическа религиозна група, независимо от размера ѝ. Това впрочем не пречи там масово да съществуват както традиционните религии, съществуващи от времето преди налагането на християнството, така и елементи от тях да се включват в католическата обредност.

От гледна точка на законодателството понятието „секта“ е лишено от правна стойност поради твърде разтегливия му и субективен характер и липсата на реални критерии за определянето му.

Използвана литература редактиране

  • Георгиев, свещ. Йордан. Светото Православие и сектите. Пловдив, Полиграфия, 1993.

Източници редактиране

  1. Георгиев 1993, с. 25.
  2. αἵρεσις, Walter Bauer, Wörtebuch zum Neuen Testament, 6. Auflage, Walter de Gruyter, Berlin, 1988

Вижте също редактиране

 
Японски будистки монах от сектата Сото.

Външни препратки редактиране