Селце (община Крушево)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.

Селце (на македонска литературна норма: Селце) е село в община Крушево, Северна Македония.

Селце
Селце
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4° с. ш. 21.3° и. д.
Селце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Пелагония
Надм. височина 1119 m
Население 22 души (2002)
Пощенски код 7507
МПС код PP
Селце в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селце е малко село в северната част на община Крушево. Разположено е в Пелагония, в източните поли на Бушева планина, най-близките села наоколо са Норово на юг, Белушино на север и Борино на севроизток.

ИсторияРедактиране

За селото се знае, че не е от най-старите в района основано е по време на Османското владичество от три или четири семейства от дебърското село Селце.

В XIX век Селце е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Селце далечно (Seltze-Daletchno) е посочено като село с 42 домакинства и 180 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Селце Друго има 360 жители, всички българи християни.[3]

Селото се включва в Илинденско-Преображенското въстание, където става известно със своите черешови топчета.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Селце има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Селце като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители, всички македонци.[6]

ЛичностиРедактиране

 
Стойче Летник
Родени в Селце

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  9. Майски, Н. К. Демиръ Трайко. // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Януарий 1933. с. 15.