Сенатът на САЩ (на английски: United States Senate) е една от двете камари на Конгреса на САЩ, другата е Камарата на представителите. Всеки щат е представен от двама сенатори, като общият брой на сенаторите е съответно 100. Всеки сенатор служи по шест години, като на всеки две години има избори за обновяване на 1/3 (една трета) от местата в Сената. Сенатът води открити заседания, които могат да се гледат на живо по канал Си-СПАН 2 (C-SPAN 2).

Сенат на САЩ
United States Senate
Горна камара на Конгреса на САЩ
Обща информация
Мандатбезсрочен
Ръководители
ПрезидентКамала Харис
ПартияДемократическа партия
Избран20 януари 2017 г.
Състав
Членове100
Парламентарни групи
Допълнителна информация
Последни избори8 ноември 2022 г.
СедалищеКапитолий, Вашингтон
Уебсайтsenate.gov
Сенат на САЩ в Общомедия

Съставът и властта на Сената са установени от член първи на Американската конституция.[1] Всеки щат е равно представляван от двама сенатори, тоест за 50-те американски щата има общо 100 сенатора. От 1789 до 1913 г. сенаторите са назначавани от законодателствата в щатите, които представляват. Днес обаче те се избират от народния вот, след ратификацията на 17-ата поправка на конституцията през 1913 г.

Бидейки горната камара на Конгреса на САЩ, Сенатът има няколко правомощия, които са уникални за него. Те включват одобряването на международни договори и потвърждаването на секретари на Кабинета, съдии на Върховния съд, федерални съдии, флагмански офицери, регулаторни държавници, посланици и други федерални изпълнителни служители. Освен това, в случай че никой кандидат не събере мнозинство за вицепрезидент, отговорността пада на Сената да избере един от двамата с най-много гласове за позицията. Също така Сенатът има отговорността за провеждане на съдебните процеси на тези, които са импийчнати от Камарата на представителите.

Като цяло, Сенатът се счита за по-съвещателен[2] и по-престижен[3][4][5] орган от Камарата на представителите, поради по-дългите си мандати, по-малък размер и общощатски избирателни райони, които в исторически план водят до по-колегиална и по-малко партийна атмосфера.[6] Президентът на Сената е и вицепрезидент на САЩ. В негово отсъствие, отговорностите му се поемат от временния президент на Сената, който по-традиция е най-старшият член на партията, образуваща мнозинството.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

Източници редактиране

  1. Constitution of the United States // Senate.gov, 26 март 2009. Посетен на 4 октомври 2010.
  2. Amar, Vik D. The Senate and the Constitution // The Yale Law Journal 97 (6). 1988-01-01. DOI:10.2307/796343. с. 1111 – 1130.
  3. Stewart, Charles и др. Television Markets and U.S. Senate Elections // Legislative Studies Quarterly 15 (4). 1990. DOI:10.2307/439894. с. 495 – 523.
  4. Richard L. Berke. In Fight for Control of Congress, Tough Skirmishes Within Parties // The New York Times. September 12, 1999.
  5. Joseph S. Friedman. The Rapid Sequence of Events Forcing the Senate's Hand: A Reappraisal of the Seventeenth Amendment, 1890 – 1913 // Curej – College Undergraduate Research Electronic Journal. 30 март 2009.
  6. Lee, Frances E. Agreeing to Disagree: Agenda Content and Senate Partisanship, 198 // Legislative Studies Quarterly 33 (2). 16 юни 2006. DOI:10.3162/036298008784311000. с. 199 – 222.

Външни препратки редактиране