Сен-Луи (Сенегал)

Сен-Луи (на френски: Saint Louis) е град и столица на област Сен-Луи в Сенегал. Намира се в северозападната част на страната, близо до устието на река Сенегал и на 320 km северно от столицата Дакар. Населението му към 2005 г. възлиза на 176 000 души. Сен-Луи е столица на френската колония Сенегал от 1673 до 1902 г., както и на Френска Западна Африка от 1895 до 1902 г., когато столицата е преместена в Дакар. От 1920 до 1957 г. служи като столица и на съседната колония Мавритания.

Сен-Луи
Saint-Louis
Saint-Louis - Ile sud (1).JPG
Senegal location map.svg
16.0333° с. ш. -16.5° и. д.
Сен-Луи
Страна Flag of Senegal.svg Сенегал
Регион Сен-Луи
Департамент Сен-Луи
Надм. височина 22 m
Население 176 000 души (2005)
Кмет Мансур Фай
Основаване 1659 г.
Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Island of Saint-Louis
Тип културно
Критерии ii, iv
Вписване 2000  (24-та сесия)
Сен-Луи в Общомедия

ИсторияРедактиране

Волофско селище, намиращо се на днешната територия на града, датира от около 1450 г. и служи като отправна точка за мюсюлманските поклонници, пътуващи към Мека.[1] Португалски, холандски и английски търговски посещават района през следващите два века, но първото колониално укрепление е издигнато от Франция през 1639 г. на остров, намиращ се на 25 km от сегашното селище.[2] Поради честите наводнения, обаче, крепостта е преместена на днешното място на града през 1659 г.[2][3] По това време, съседният остров е необитаем, тъй като местните жители вярват, че той е обитаван от духове.[2] Местният вожд позволява на французите да се заселят на острова в замяна на годишен данък от три сини дрехи, червени дрехи, седем дълги железни парчета и 10 пинти плодово бренди.[2]

Укреплението позволява на фабриката си да командва чуждестранната търговия по река Сенегал. Изнасят се роби, кожи, пчелен восък, амбра и гума арабика. По време на Седемгодишната война британски войски завземат Сенегал през 1758 г. През февруари 1779 г. френски войски отвоюват обратно града. Към края на 18 век Сен-Луи има около 5000 жители, без да се броят робите в транзит. Градът се превръща във водещ градски център в Субсахарска Африка.[4]

В периода 1659 – 1779 г. девет компании една след друга администрират Сен-Луи. В града се създава характерна градска култура на елегантност, забавление и популярни фестивали.

Луи Федерб, който става губернатор на Сенегалската колония през 1854 г., допринася много за развитието и модернизацията на Сен-Луи. Неговите мащабни проекти включват построяването на мостове, осигуряването на прясна питейна вода и построяването на телеграфна линия до Дакар.[5] През 1895 г. Сен-Луи става столица на Френска Западна Африка, но губи статута си през 1902 г. в полза на Дакар. Така богатството на града започва да намалява, докато това на Дакар нараства.

Достъпът до пристанището на града става все по-неудобен, а разпространяването на параходите и завършването на железопътната линия до Дакар през 1885 г. означава, че търговията с вътрешността на страната вече не се нуждае от пристанището. Въпреки сравнително малобройното си население, Сен-Луи доминира в сенегалския политически живот през 19 век и началото на 20 век.

След като Сенегал става независима държава, а Дакар става нейна столица, Сен-Луи изпада в състояние на летаргия. С тръгването на френското население и военни части, много от магазините и компаниите в града затварят врати.[4] Това води до безработица и по-малко инвестиции в икономическите дейности на града, което довежда до икономически упадък.

През 2000 г. градът е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

ГеографияРедактиране

Сен-Луи е разположен в северозападната част на Сенегал, близо до границата с Мавритания, макар най-близкият граничен пункт да е при Росо на 100 km срещу течението на река Сенегал.

Сърцето на стария колониален град се намира на тесен остров в реката, дълъг 2 km и широк 400 m. Континенталната част на града се намира източно от реката и е обградена от солени тресавища, които се захранват от преливането на реката през влажния сезон. През сухия сезон са възможни пясъчни бури.

КлиматРедактиране

Климатът в Сен-Луи е горещ пустинен. Има само два сезона: влажен от юни до октомври и сух от ноември до май. Проучване от 2011 г. описва Сен-Луи като африканският град, който е най-застрашен от покачващото се ниво на световния океан.[6]

Климатични данни за Сен-Луи
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 38 41 42 45 43 44 38 38 41 42 41 40 45
Средни максимални температури (°C) 30,5 32,2 32,7 31,7 30,3 30,4 30,7 31,5 32,3 33,7 33,4 31,0 31,7
Средни минимални температури (°C) 15,2 16,5 17,4 18,0 19,4 22,4 24,4 25,0 25,1 23,5 19,5 16,4 20,2
Абсолютни минимални температури (°C) 7 7 13 10 12 17 18 20 18 10 8 11 7
Средни месечни валежи (mm) 1,5 1,9 0,2 0 0,1 6,8 40,2 94,3 92,3 23,0 0,3 0,7 261,3
Средно количество слънчеви часове 241.8 238.0 275.9 285.0 282.1 222.0 244.9 248.0 228.0 260.4 246.0 232.5 3004.6
Източник: NOAA[7]

ИкономикаРедактиране

След признаването на културното богатство на града от ЮНЕСКО, основен отрасъл в града става туризма. Освен това, той е търговски и промишлен център за производство на захар. Развити са селското стопанство и риболовът. Всяка от икономическите дейности се развива от определена етническа група.

ИзточнициРедактиране

  1. Diop, Cheikh. International Journal of Engineering Works. Т. Vol. 4, No. 6. Kambohwell, 2017. с. 108–113..
  2. а б в г Dofo Kow: History Matters. // 12 февруари 2012.
  3. Saint-Louis. // Encyclopædia Britannica, 5 декември 2014. Посетен на 10 февруари 2020.
  4. а б UNESCO World Heritage Centre. Island of Saint-Louis – UNESCO World Heritage Centre. // Whc.unesco.org. Посетен на 29 септември 2013.
  5. CYBER PROD. Saint-Louis du Sénégal ! Bonnes adresses, petites annonces et infos pratiques. St-Louis Senegal. // saintlouisdusenegal.com. Посетен на 11 февруари 2014.
  6. Earth Reporters: My City and Your City – OpenLearn – Open University. // Open.edu. Посетен на 1 януари 2013.
  7. Saint-Louis Climate Normals 1961 – 1990. // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 29 декември 2012.