Серафима Ливен

Руско-българска духовничка

Игумения (матушка) Серафима Княжевска (Олга Ливен бълг. поп Андреева) (16/29.11.1913 Москва – 23.05/05.06.2004, София) е белоемигрантка от благороднически произход (светлейшая княжна), родена в семейството на княз Андрей Александров Ливен (впоследствие протойерей) от балтийсконемския род Ливен и София Александрова Стахова. Олга има по-голям брат Александър и по-малък – Николай и три по-малки сестри Дария, Елена (Екатерина) и Мария; от дете става духовно чедо на Богучарския архиепископ свети Серафим Софийски (Соболев); учи в руското училище в Кенси – Париж 1926-1930 и една година в руската гимназия в София, завършва Богословския факултет на Софийския университет 1932-1936, дипломира се през 1940 г. и до 1945 г. преподава Закон Божи в IV, III и V Софийски девически гимназии и сътрудничи в богсловските трудове на архиепископ Серафим; от 1945 до 1948 г. преподава руски език в Софийското стопанско училище „Майка“ („Мария Луиза“)[1]. През 1949 г. е поставена за предстоятелка на девически манастир „Покров Богородичен“ в София в къща на ул. „6 септември“ и впоследствие при храм „Св. Лука“ в кв. Княжево.

Серафима Ливен
Руско-българска духовничка
Родена
О́лга Андре́евна Ли́вен
Починала
5 юни 2004 г. (90 г.)
Религияправославие
Националност Русия
 България
Учила вБогословски факултет на СУ
Семейство
РодЛивен
БащаАндрей Александрович Ливен (1884-1949)
Подпис

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Серафима (Ливен)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​