Отваря главното меню

Княжевският манастир „Покров на пресвета Богородица“ е една от забележителностите на столицата и в същото време действаща и пренаселена обител и посещаван религиозен център.

Княжевски манастир

ИсторияРедактиране

Девическият манастир „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево, София е основан в края на 50-те години на ХХ в. от руския архиепископ Серафим Соболев канонизиран през 2016 като Свети Серафим Софийски Чудотворец[1]. Храмовият празник на манастира, на стария парклис в Покровския корпус е на 14 октомври всяка година и съвпада със сбора на Владайски манастир, който се намира в близост. Другият престолен празник е на 31 октомври, по стар стил това е денят на св. Лука, на когото е посветен стария храм в долната част на манастира. Третият събор е на 26 февруари, денят на св. Серафим, който съвпада по нов и стар стил и на него е посветен средния храм, който е отворен всяка неделя и на големите Господски и Богородични празници (неподвижните от тях по стар стил), когато манастирът приема поклонници между 11 и 16 часа. Тази малка църква има луковичен тип купол, както и голямата и се намира над нея, над пътеката към горното гробище, откъдето се влиза и в трапезарията за миряни. На горното гробище има малък параклис-проскинитарий, наричан на руски часовня. Най-горния храм е вграден в стария Покровски корпус. Стопанската част е от изток, жилищната от запад, работилниците са от двете страни, а килиите на духовенството са от север. В манастира снимането и нощувките не са разрешени, но има активен Google+ профил[2], издателство и книжарница и удобни хотели в близост, а работните посещения се уговарят. Библиотеката и архива на манастира са от мащабите на частна сбирка и не са отворени за външни читатели, но са достъпни за работа на изследователите професионално ангажирани с проучването на историята на обителта.

Манастирът е под юрисдикцията на Българската православна старостилна църква[3]заедно с още двадесетина свети места в страната[4], свързани с подобни общности и по света, което не означава конфронтиране с официалната църковна институция, но изисква съблюдаване на специфични правила на вътрешния ред, както е при повечето субкултурни социални групи, в случая, обусловени поради исторически причини[5]. Един от културните приноси на обителта е създадената през десетилетия упорит труд и молитви иконописна школа [6], чиито представители са: Николай Шелехов, Магдалина Начева[7] [8] и др. Но това обстоятелство да влиза в разрез с традиционната монашеска аскетичност и при отсъствие в манастира населяван основно от над петдесет сестри на необходимост от съхраняване на материални ценности, откъдето идва и отсъствието на музейна и експозиционна част, пространства за отдих и настаняване или информационен посетителски център, за сметка на стопанството, чрез което монахините се препитават и трапезната част, където през определените дни в годината приемат смирени поклонници.

Първата игуменка на манастира, известната Серафима Ливен, е от руски емигрантски произход, както част от първоначално постъпилите сестри, сред които е и Касиния Везенкова. Втората настоятелка от 2012 г. е Серафима Димитрова, която е от българско потекло, какъвто е и преобладаващия състав на сестричеството още от второто поколение монахини и до днес, въпреки, че в обителта се предпочита носенето на апостолник, както в руските и гръцки манастири, а не на забрадка в комбинация с камилавката, като в българските. Духовниците на манастира отначало също са със смесен произход, а от следващото поколение това обстоятелство донякъде се изменя и също могат да се нарекат водещи български духовни старци, въпреки че са и известни богослови, принадлежащи към традиционалистите в българските църковни среди: Пантелеймон Старицки, Серафим Алексиев, Сергий Язаджиев и др.

Достъпност и туризъмРедактиране

Днес манастирът представлява комплекс от жилищни сгради и храмове. Намира се на около час път от центъра с автобусите за Владая и Мърчаево, които се взимат от колелото на трамваите в края на града, откъдето е подходът към планинските пътеки и се слиза на третата спирка. От спирка Горнобански път на Околовръстното шосе се стига за половината време, както предстои да се уреди с изграждането на метростанция на пазара на Красно село.

Свето място фигурира в туристическите издания, без да е разработен туристически обект (по-рядко в художествените албуми, тъй като не притежава оригинални стари стенописи и икони) като част от Софийската света гора, където някога са спирали мощите на свети преподобен Йоан Рилски чудотворец и през миналия век се населява от монахини-иконописки прочути в цялата страна и по света, работили за Светия Синод, за музеите и за Творческия фонд на СБХ, както и за задграничните български църковни общности.

ИзточнициРедактиране

  1. Росица Николова. Девическият манастир „Покров на Св. Богородица“ в кв. Княжево, София, като религиозен и културен център. – В: Назърска, Ж., съст., Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 2, 2013, София, За буквите – О писменехь, с. 124 – 178.
  2. plus.google.com
  3. Росица Николова. Опазване, съхраняване и социализация на православното културно-историческо наследство в България от Българската православна старостилна църква. – В: Назърска, Ж., С. Шапкалова (съст.) Хармония в различията. София, За буквите – О писменехъ, 2016, с. 122 – 134.
  4. Росица Николова. Катедралният храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. Бъкстон в София като религиозен и културен център – В: Назърска, Ж., С. Шапкалова (съст.). Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 4, 2015, София, За буквите-О писменехь, с. 62 – 94.
  5. Триадицки, Ф., еп., Димитрова, С., иг., Тодоров, К., ч., Кацарова, Е., м. Двадесет години открито служение на Българската православна старостилна църква. Юбилейно издание. София, Православно издателство Свети апостол и евангелист Лука, 2013.
  6. Любенова, А., Б. Петкова. 2013. Некоторые аспекты влияния русской традиции на современную болгарскую иконографию. В: Громыко, Алексей, Елена Ананьева (ред.). Выстраивая добрососедство. Россия на простраствах Европы. АЕИ, ИЕРАН. М., Весь мир. 2013. 132 – 139
  7. . Димитрова, С., 2012. В памет на инокиня Магдалина (Начева) (по случай 10 години от нейната кончина). Православно слово, 1 – 4/2012, 75 – 80
  8. Малин Димов
  • Княжевски манастир „Покров на пресвета Богородица“
  • Баева, Вихра Конструиране на святост: почитта към архиепископ Серафим Соболев в Руската църква в София. В: Георгиева, Албена (съст.). Свети места в Софийско. Култове, разкази, образи. С., БАН, 2013, с. 102 – 117.
  • Василчина, В., Д. Грозданов, Д. Дилова, С. Стефанов, Ч. Попов. 120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално. С., СБХ, 2014.
  • Говорухин, В. Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в София. С., Любомъдрие, 1995.
  • Гълъбова, Лиана. Николай Шелехов (1912 – 1981) – светило на православната иконопис на Балканите. В: Балканистичен форум, 2/2017, 236 – 252; Съвременен богословски прочит на руското иконописно наследство у нас през ХХ в. – Мисъл, слово, текст. Т. 4, 2017, П., УИ, 199 – 213.
  • Николова, Росица. Девическият манастир „Покров на Св. Богородица“ в кв. Княжево, София, като религиозен и културен център. – В: Назърска, Ж., съст., Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 2, 2013, София, За буквите – О писменехь, с. 124 – 178.