Отваря главното меню

Сергей Донатович Довлатов-Мечик (на руски: Серге́й Дона́тович Довла́тов-Ме́чик) е руски писател и журналист.

Сергей Довлатов
руски писател и журналист
Роден
Серге́й Дона́тович Довла́тов
Починал
24 август 1990 г. (48 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия писател
Литература
Период 1977–1990

Уебсайт
Сергей Довлатов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Довлатов е роден на 3 септември 1941 година в Уфа, тогава в СССР, днес Русия. Негов баща е театралният режисьор от еврейски произход Донат Исакович Мечик, а майка му е коректорката Нора Сергеевна Довлатова, арменка по произход.[1]

От 1944 година живее в Ленинград. В 1959 година започва да учи фински език във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет и учи там две и половина години.[2] Общува с ленинградски поети като Евгений Рейн,[3] Анатолий Найман, Йосиф Бродски и писателя Сергей Волф, с художника Александър Нежданов и други. Довлатов е изключен от университета.

 
Гробът на Сергей Довлатов.

След това три години е във вътрешни войски, надзирател в трудово-поправителна колония в Република Коми. Според мемоарите на Бродски Довлатов се връща от армията „както Толстой от Крим, с една ролка разкази и известно учудване в очите му.[4]

По-късно Довлатов следва журналистика в Ленинградския държавен университет. Поканен е в литературната група „Граждани“, основана от Владимир Марамзин, Игор Ефимов, Борис Вахтин и Владимир Губин. Довлатов работи като литературен секретар на известната руска писателка Вера Панова.[5]

От септември 1972 до март 1975 година живее в Естония, където работи като журналист. Става извънщатен сътрудник на градския вестник Вечерний Таллин.[6] През лятото на 1972 година започва работа в отдел информация на вестник Советская Эстония. В своите разкази, включени в книгата „Компромис“, Довлатов описва истории от своята журналистическа практика като кореспондент на Советская Эстония, а също така разказва за работата в редакцията и живота на своите колеги журналисти. По разпореждане на КГБ в съветска Естония тиражът на първата му книга е унищожен.

Довлатов емигрира и от 1978 година живее в Ню Йорк, където редактира либералния емигрантски вестник Новый американец и сътрудничи на „Ню Йоркър“. Води авторско предаване по радио „Свободна Европа“. Сергей Довлатов издава 11 книги.[7]

Сергей Довлатов умира в Ню Йорк на 24 август 1990 года от сърдечна недостатъчност. Погребан е в арменската част на еврейското гробище „Маунт Хеброн“ в нюйоркския квартал Куинс.

През 2018 година излиза биографичния филм „Довлатов“, който разказва за живота му в Ленинград през 1971 година.

БиблиографияРедактиране

  • Невидимая книга. Анн-Арбор: Ardis Publishing, 1977
  • Соло на ундервуде: Записные книжки. Париж: Третья волна, 1980
  • Компромисс (сборник новелл). Нью-Йорк: Серебряный век, 1981
  • Зона: Записки надзирателя. Анн-Арбор: Эрмитаж, 1982
  • Заповедник (повесть). Анн-Арбор: Эрмитаж, 1983
  • Марш одиноких. Холиок: New England Publishing, 1983
  • Наши. Анн-Арбор: Ardis Publishing, 1983
  • Соло на ундервуде: Записные книжки. 2-е издание, дополненное. Холиок: New England Publishing, 1983
  • Демарш энтузиастов (соавторы Вагрич Бахчанян, Наум Сагаловский). Париж: Синтаксис, 1985
  • Ремесло: Повесть в двух частях. Анн-Арбор: Ardis Publishing, 1985
  • Иностранка (повесть). Нью-Йорк: Russica Publishers, 1986
  • Чемодан. Tenafly, New Jersey: Эрмитаж, 1986
  • Представление. Нью-Йорк: Russica Publishers, 1987
  • He только Бродский: Русская культура в портретах и анекдотах (соавтор Марианна Волкова). Нью-Йорк: Слово, 1990
  • Записные книжки. Нью-Йорк: Слово, 1990
  • Филиал (повесть). Нью-Йорк: Слово, 1990

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране