Сив жерав

вид птица

Сивият жерав (Grus grus) е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай.

Сив жерав
Grus grus 1 (Marek Szczepanek).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1950 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Жеравоподобни (Gruiformes)
семейство:Жеравови (Gruidae)
род:Жерави (Grus)
вид:Сив жерав (G. grus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
Verbreitungskarte des Kranichs.png
Сив жерав в Общомедия
[ редактиране ]

Общи сведенияРедактиране

Когато е в покой, сивият жерав наподобява щъркел, но голямата опашка на жерава е с по-гъста перушина, а освен това тялото му е сиво. По черната му глава и шия преминава бяла ивица. Когато лети, шията е изпъната напред (за разлика от чаплата), а с щъркела се различава по клюмналите пера на опашката и сивата перушина. Когато летят на големи групи, те образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Човката е къса и силна. В горната част на главата си има червено петно. Дължината на тялото е 110 – 140 cm. Тежи 5 – 6 кг. Размахът на крилете е 240 cm. Младите птици имат кафява перушина. Не се наблюдава полов диморфизъм при възрастните птици.

РазпространениеРедактиране

Гнезди в Северна Европа – предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. По време на дългия преход се събират на огромни групи на места като Хортобади в Унгария (до 50 000 индивида през октомври/ноември) и Лак дю Шантекок във Франция (до 40 000 индивида през ноември).

Презимуващите ята в Естремадура в Испания изглеждат най-внушителни, когато се наблюдават близо до Кастуера. Там стотици или дори хиляди сиви жерави прелитат всяка сутрин и вечер. През пролетта най-големите струпвания на сиви жерави са в Галоканта в Испания (до 50 000 през февруари) и край езерото Хорнборгасьон в Швеция (10 000 индивида през април).

ЧисленостРедактиране

В Западна и Североизточна Европа и Скандинавия гнездят около 23 – 28 000 двойки. По-малко се срещат в Турция и Гърция. В България сив жерав е наблюдаван в Шабленското езеро през 2007 г. По-късно през 2013 г. ято сиви жерави са наблюдавани при Шабленското езеро и Дуранкулашкото езеро, а през октомври 2017 г. 5 сиви жерава са наблюдавани от еколози в северната част на Атанасовското езеро в Бургас. Общият брой сиви жерави в света е около 270 000 индивида.

Начин на живот и храненеРедактиране

Храни се с растителна храна – листа и семена; с безгръбначни (напр. червеи); с малки гръбначни (напр. гущери, змии и дори някои мишевидни гризачи).

ИзточнициРедактиране

  1. Grus grus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Сив жерав. Посетен на 10 март 2012