Сиенитът е едрозърнеста итрузивна магмена скала с общ състав, който е подобен на този на гранита, но с по-малко съдържание на кварц (под 5%). Някои сиенити съдържат мафични елементи в по-големи пропорции и по-малко количество кисели магмени материали в сравнение с повечето гранити.

Сиенит.

СъставРедактиране

Фелдшпатовият компонент на сиенита е с преобладаващо основен характер (обикновено ортоклаз). Плагиоклазни фелдшпати също могат да присъстват в малки пропорции, под 10%. Такива фелдшпати често се преплитат като пертитни компоненти в скалата.

Когато в сиенита присъстват мафични минерали, те обикновено са под формата на хорнбленда, амфибол или клинопироксен. Биотитът е рядък, тъй като в сиенитната магма образуването на фелдшпат изразходва почти всичкия алуминий. Други често срещани примеси са апатит, титанит и циркон.

Повечето сиенити са или пералкални, с високо съдържание на алкални елементи спрямо алуминия, или пералуминиеви, с високо съдържание на алуминий спрямо алкалните и алкалоземните елементи.

ОбразуванеРедактиране

Сиенитите са продукт на алкална магмена активност и обикновено се образуват в области, където континенталната кора е дебела, или в кордилерски зони на субдукция. За да се получи сиенит е необходимо гранитният или магменият протолит да се разтопи до относително ниска степен на частично разтапяне. Това е нужно, защото калият е несъвместим елемент и има склонност да се стопява пръв, докато по-голямата степен на разтапяне би освободила повече калций и натрий, при което би се получил плагиоклаз и, съответно, гранит, кварцмонцонит или тоналит.

РазпространениеРедактиране

Сиенитът не е често срещана скала. Областите, където се среща в значителни количества, включват:

ИзточнициРедактиране

  1. Downes, Hilary и др. Petrogenetic processes in the ultramafic, alkaline and carbonatitic magmatism in the Kola Alkaline Province: a review. // Lithos 85 (1 – 4). 2005. DOI:10.1016/j.lithos.2005.03.020. с. 48 – 75.
  2. Lieber, Oscar Montgomery. Report on the Survey of South Carolina. South Carolina General Assembly, 1856. ISBN 9785880484188. с. 32. Посетен на 2 декември 2014.