Отваря главното меню
Дебелината на земната кора (km) по света.

Континенталната кора е слой вулканични, седиментни или метаморфни скали, който образува континентите и районите на плитко морско дъно близо до бреговете им, познати като континентален шелф. Промени в скоростта на сеизмичните вълни показват, че при определена дълбочина има рязък контраст между горната част на континенталната кора и по-долните ѝ зони, които са мафични по характер.

Континенталната кора се състои от различни слоеве. Средната плътност на континенталната кора е около 2,8 g/cm3, по-малко плътна от ултрамафичния материал, която съставлява мантията и има плътност от 3,3 g/cm3. Континентална кора, също така, е по-малко плътна от океанската кора, чиято плътност е 2,9 g/cm3. С дебелина от 25 до 70 km континенталната кора е значително по-дебела от океанската, която има средна дебелина от около 7 – 10 km. Около 40% от повърхността на Земята е заета от континентална кора.[1] Тя съставят приблизително 70% от обема на Земната кора.[2]

Съдържание

ЗначениеРедактиране

Тъй като повърхността на континенталната кора главно лежи над морското равнище, нейното съществуване е позволило на живота на сушата да еволюира от морския живот. Нейното съществуване, също така, предоставя ширини с плитка вода, познати като шелфови морета и континентални шелфове, където комплексният животински свят е могъл да се развие в началото на палеозоя във феномена, който днес е познат под името Камбрийски взрив.[3]

ПроизходРедактиране

Цялата континентална кора произлиза от фракционна кристализация на океанската кора в продължение на милиони години.[4] Този процес продължава и до днес, основно в резултат на вулканична дейност, свързана с процеси на субдукция.

Съществуват малко доказателства за континентална кора преди 3,5 милиарда години.[4] Около 20% от сегашния обем на континенталната кора се е образувала преди 3 милиарда години.[5] Развитието на щитове от континентална кора е сравнително бързо и се случва преди около 3 – 2,5 милиарда години.[4] През този времеви интервал около 60% от сегашния обем на континенталната кора е образувана.[5] Останалите 20% са образувани през последните 2,5 милиарда години.

Замесени силиРедактиране

В контраст с постоянството на континентална кора, размерът, формата и броят на континентите постоянно се променя през геоложкото време. Различни големи тела се разделят, сблъскват и слепват като част от голям суперконтинентален цикъл.[6] Към момента съществуват около 7 милиарда кубични километра континентална кора, но това количество варира, поради естеството на замесените сили. Относителното постоянство на континентална кора контрастира с краткия живот на океанската кора. Тъй като континенталната кора е по-малко плътна от океанската, когато граници на двете се срещнат в зони на субдукция, океанската кора обикновено се подпъхва обратно в мантията. Континентална кора рядко търпи подпъхване. Поради тази причина най-старите скали на Земята се намират в кратоните или ядрата на континентите. Най-старият фрагмент от континентална кора е на 4,01 милиарда години, докато най-старата открита океанска кора е на 180 милиона години. Следователно, континенталната кора и скалните слоеве, които лежат в нея, са най-добрият архив на земната история.[7]

Височината на планинските вериги обикновено има връзка с дебелината на кората. Това се причинява от изостазия, свързана с орогенеза (образуването на планини). Кората се удебелява от компресиращи сили, свързани с процесите на субдукция или континентално сблъскване. Плавателността на кората я карат да стои отгоре. Това създава вертикален ръб или планинска основа, където обикновено се намира най-дебелата кора.[8] Най-тънката континентална кора, пък се намира в рифтови зони.

Големите температури и налягане в дълбочина, често комбинирани с дълго история на сложна деформация, причиняват голяма част от долната континентална кора да е метаморфна – изключения могат да бъдат по-скорошни вулканични интрузии. Вулканичните скали могат да се подпъхнат под кората, като по този начин да образуват слой непосредствено под нея.

Континенталната кора се произвежда и унищожава основно от тектониката на плочите, особено при конвергиращи (приближаващи се) граници на плочи. Освен това, материал от континенталната кора се прехвърля в океанската кора чрез седиментация. Нов материал може да бъде добавян към континентите чрез частичното топене на океанската кора при зоните на субдукция, което кора по-лекия материал да се издигне като магма, образувайки вулкани.[9]

Въпрос на спорове е дали количеството континентална кора се увеличава, намалява или остава същото през геоложкото време. Според някои модели, преди 3,7 милиарда години континенталната кора е била по-малко от 10% от сегашното и количество.[10] Преди 3 милиарда години количеството е вече 25%, а след период на бърза кристална еволюция нараства до 60% преди около 2,6 милиарда години.[11] Растежът на континенталната кора изглежда е настъпвал по време на изблици на повишена активност през пет епизода на геоложкото време.

ИзточнициРедактиране

  1. Cogley, J. Graham (1984). „Continental Margins and the Extent and Number of Continents“. Reviews of Geophysics. 22 (2): 101 – 122. Bibcode:1984RvGSP..22..101C. doi:10.1029/RG022i002p00101.
  2. Hawkesworth, C.J.; Dhuime, B.; Pietranik, A.B.; Cawood, P.A.; Kemp, A.I.S.; Storey, C.D. (2010). „The generation and evolution of the continental crust“. Journal of the Geological Society. London. 167: 229 – 248.
  3. Ben Waggoner. The Cambrian Period. // University of California Museum of Paleontology.
  4. а б в Hart, P. J., Earth's Crust and Upper Mantle, American Geophysical Union, 1969, с. 13 – 15 ISBN 978-0-87590-013-1
  5. а б McCann, T.. The Geology of Central Europe: Volume 1: Precambrian and Palaeozoic. London, The Geological Society, 2008. ISBN 978-1-86239-245-8. с. 22.
  6. Condie, Kent C. (2002). „The supercontinent cycle: are there two patterns of cyclicity?“. Journal of African Earth Sciences. 35 (2): 179 – 183. Bibcode:2002JAfES..35..179C. doi:10.1016/S0899-5362(02)00005-2.
  7. Bowring, S A; Williams, I S (1999). „Priscoan (4.00 – 4.03 Ga) orthogneisses from northwestern Canada“. Contributions to Mineralogy and Petrology (134): 3 – 16. Bibcode:1999CoMP..134....3B. doi:10.1007/s004100050465.
  8. Saal, A.L.; Rudnick, R.L.; Ravizza, G.E.; Hart, S.R. (1998). „Re–Os isotope evidence for the composition, formation and age of the lower continental crust“. Nature. 393 (6680): 58 – 61. Bibcode:1998Natur.393...58S. doi:10.1038/29966.
  9. Clift, P; Vannuchi, P (2004). „Controls on Tectonic Accretion versus Erosion in Subduction Zones: Implications for the Origin and Recycling of the Continental Crust“. Reviews of Geophysics. 42 (RG2001). Bibcode:2004RvGeo..42.2001C. doi:10.1029/2003RG000127.
  10. von Huene, Roland; Scholl, David W. (1991). „Observations at convergent margins concerning sediment subduction, subduction erosion, and the growth of continental crust“. Reviews of Geophysics. 29: 279 – 316. Bibcode:1991RvGeo..29..279V. doi:10.1029/91RG00969.
  11. Taylor, S.R.; McLennan, S.M. (1995). „The geochemical evolution of the continental crust“. Rev. Geophys. 33: 241 – 265. Bibcode:1995RvGeo..33..241T. doi:10.1029/95RG00262.)