Симеонов кръг
Симеоновият кръг е създаден от Симеон Велики и включва самия него и известни литературни творци от българското средновековие – Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Презвитер Григорий и др.[1]
| Симеонов литературен кръг | |
| Националност | Първо българско царство |
|---|---|
| Активен период | IX – Х век |
| Жанр | превод, епос |
| Течение | Преславска книжовна школа |
Дейност
редактиранеСимеоновият кръг се занимава с литературна и преводаческа дейност. Книгите са изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.
Климент Охридски
редактиране
Климент Охридски е ученик на братята Кирил и Методий. Той се занимава с разпространяване на просветителна дейност. Пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за вечната почит към създателите на глаголическото писмо. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова. На Климент Охридски се приписват създаването на кирилица, като опростен вариант на глаголицата. Това авторство е в конфликт преобладаващата хипотеза, че кирилицата е разработена в Преслав.
Наум Преславски
редактиранеНаум Преславски е ученик на Кирил и Методий. Той принадлежи към групата, пропъдена от Великоморавия. Заедно с Климент Охридски и Ангеларий пристага в България, но Ангеларий скоро след това умира. Климент отива в Охрид, където създава своя школа, а Наум остава в Преслав. Той един от основаните на т.нар Преславска книжовна школа където рабит между 887 и 893 Негов викарий е Константин Преславски, който става епископ през 893, след като Наум отива в Охрид. За разлика от Климент, който създава кирилицата и Константин Преславски който създава безбройни произведения Наум Преславски не е оставил свои трудове. Явно той се е занимавал повече с проповедническа дейност
Константин Преславски
редактиране
За Константин Преславски се знае много малко, предвид колко много е писал. Той непосредствен ученик на Методий. Продаден в робство във Венеция, по-късно е откупен в Константинопол и пристига в България. Съществува мнение, че е донесъл със себе си немалко книги, които се е заел да превежда. Става викарий на Наум Преславски, а след неговото оттегляне в Охрид през 893- и епископ. Пише на така нареченият висок стил. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като „Учително евангелие“. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: „Проглас към евангелието“ и „Азбучна молитва“. Важна част на сборника е първото историческо съчинение на старобългарски език, известно като „Историки“, което цели да разшири историческата култура на българите за библейската история. Автор е на "Хвалебствено песпопение за Методий", в което се съдържа акростих "Добре Методие те възхвалявам Костантин". През 906 г., по нареждане на цар Симеон, той превежда от гръцки „Четирите слова против арианите“ на Атанасий Александрийски.
Йоан Екзарх
редактиранеЙоан Екзарх е един от просветените умове за времето си. Съществуват спорове откъде иде прякорът му екзарх (длъжност на висш църковен служител, наместник на патриарх). Той съставя произведението "Шестоднев", в което описва колко прекрасно изглеждат Преслав и царският дворец. Също като Константин Преславски пише на висок стил, характерен с множество хиперболи и исторически сравнения.
Презвитер Григорий
редактиранеимето на Григорий е известно от надслова на руският сборник "Архивскщи хронограф"[2] През 957 година Олга Киевска (Олга Премъдра) посещава Константинопол и сключва договор насочен срещу България. По това време там има и български свещеници, един от които е "отец Григорий"[3] Асен Чилингиров допуска, че става дума именно за Презвитер Григорий.[4] Още повече, че в българската историография съществува хипотеза, че Олга Киевска е внучка на Борис.
Черноризец Храбър
редактиранеЧерноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на IX и началото Х век, от чието творчество оцелява само съчинението „За буквите“. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма. Съществуват спорове кой е Черноризец Храбър. Според някои това св. равноапостол Константин -Кирил Философ, според други е Константин Преславски. Този тип изследователи считат че високият стил на произведението е подобен на стила "Проглас към евангилието"; а според трети изследователи е самят цар Симеон.
Презвитер Козма
редактиранеПрезвитер Козма е от късните книжовници на Златният век на българската книжнина. Той твори по времето на цар Петър и създава "Беседа против богомолите" (в която осъжда богомилската ерес) и "За монасите". Възможно е обаче да още преди Петър да е бил част от Симеоновият кръг.
Източници
редактиране- ↑ Иван Богданов. Кратка история на българската литература. Част 2. Народна просвета, 1969. с. 73.
- ↑ Творогов, О. В. Хронограф Архивский
- ↑ Варшавски хронограф с превод на старобългарския книжовник Георги Презвитер - цит. в Литературна мисъл 1990 , кн. 3 с. 138 ;
- ↑ Асен Чилингиров, цар Симеоновият сборник от X в. - изследвания,, 2011 второ допълнено изднание стр. 108)