Симеонов кръг

Симеоновият кръг е създаден от Симеон Велики и включва самия него и известните литературни творци от българското средновековие – Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тодор Докс, Презвитер Григорий и др.[1]

Съдържание

ДейностРедактиране

Симеоновият кръг се занимава с литературна и преводаческа дейност. Книгите били изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.

Климент ОхридскиРедактиране

Климент Охридски е ученик на братята Кирил и Методий. Той се занимава с разпространяване на просветителна дейност. Пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за вечната почит към славянските първоучители. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова.

Константин ПреславскиРедактиране

 
„Азбучна молитва“, „Учително евангелие“, Константин Преславски, Руски препис, XII в., Държавен исторически музей, Москва

Епископ Константин Преславски също е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като „Учително евангелие“. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: „Проглас към евангелието“ и „Азбучна молитва“. Важна част на сборника е първото историческо съчинение на старобългарски език, известно като „Историки“, което цели да разшири историческата култура на българите за библейската история. През 906 г. по нареждане на цар Симеон той превежда от гръцки „Четирите слова против арианите“ на Атанасий Александрийски.

Черноризец ХрабърРедактиране

Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на ІХ и началото Х в., от чието творчество оцелява само съчинението „За буквите“. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма.

ИзточнициРедактиране

  1. Иван Богданов. Кратка история на българската литература. Част 2. Народна просвета, 1969. с. 73.