Синчецът (Scilla) е род от около 50 до 80[1] луковични многогодишни тревисти растения от семейство Аспарагусови (Asparagaceae), подсемейство Scilloideae,[2] родом от гори, субалпийски ливади, и морски брегове в цяла Европа, Африка и Близкия изток. Няколко вида също са натурализирани в Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка.[3][4][5] Цветята им обикновено са сини, но са известни бели, розови и лилави видове; повечето цъфтят в началото на пролетта, но няколко са с есенно цъфтеж. Няколко вида синчец се оценяват като декоративни градински растения.

Синчец
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Зайчесянкови (Asparagaceae)
подсемейство:Scilloideae
род:Синчец (Scilla)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синчец в Общомедия
[ редактиране ]

Към март 2020 г. Plants of the World Online признава следните видове:[6]

Един от хибридите е наречен:

В България

редактиране

В България се срещат три вида синчец:

Есенният се различава от обикновения по времето на цъфтеж, а битинският по това, че всяко растение има от 3 до 4 листенца.

Култивиране и приложения

редактиране

Много видове синчец, по-специално Scilla siberica и представители на Chionodoxa, се отглеждат в градини заради атрактивните си ранни пролетни цветя.

На синчеца са наречени улици в кварталите „Лозенец“ (Карта) и „Горубляне“ (Карта) в София.

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scilla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​