Обикновен синчец

	Обикновен синчец
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Едносемеделни (monocots)
разред:	Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:	Зайчесянкови (Asparagaceae)
род:	Синчец (Scilla)
вид:	Обикновен синчец (S. bifolia)
	Научно наименование
	Scilla bifolia Linnaeus, 1753
	Обикновен синчец в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновеният синчец^[1] (Scilla bifolia), известен още и като двулистен синчец или само синчец, е тревисто многогодишно растение, израстващо от подземна луковица,^[2] принадлежащо към род Scilla от Семейство Кокичеви (Asparagaceae).^[3] У нас носи множество наименования: горски синчец, бъклец, бакълчец, горски гороцвет, див зюмбюл, синиче, лучка, синче, син бабин бакълчец, синчец-бъклец, син бъкълчец, синявица, сънчец-бъклец. Синчецът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Етимология редактиране

Епитетът bifolia означава „двойнолистен“.^[4]

Устройство редактиране

Обикновеният синчец е многогодишно, тревисто растение с луковица, достигаща максимални размери до 3 см в диаметър. Напролет от нея прорастват две листенца и едно цветоносно стъбло. Листата имат ланцетовидна форма, а стъблото достига максимална височина до 25 см.

Сините цветчета на растението са събрани в рехаво съцветие на върха на стъбълцето в група от 2 до 10. Всяко цветче има шест сини венчелистчета, дълги от 6 до 12 мм в разперена формация. Понякога могат да бъдат бели или розови на цвят. Цъфти от февруари до май.

Плодовете на двулистния синчец представляват капсула, с дължина от 6 до 12 мм. Тя е разделена на 3 по-малки сферични кутийки. Всяка от тях съдържа по 1 – 2 семенца.

Разпространение редактиране

Обикновеният синчец е родом от Европа и Западна Русия на юг през Турция до Сирия.^[5] Ареалът на разпространение обхваща Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.

Растението се среща на сенчести места, гори от бук или широколистни дървета и планински пасища.^[2] Расте на 100 – 2000 м надморска височина.^[2]

В България редактиране

В България вирее на надморска височина от 200 до 2200 метра в цялата страна. Обича да расте из храсти и поляни, преди да се разлистят дърветата, за да се възползва из цяло от слънчевата светлина.

Приложения редактиране

Обикновеният синчец има декоративна стойност. На красотата му е посветено стихотворението „Песента на синчеца“ от Иван Вазов.

Екстракт от растението се ползва като съставна единица на козметични средства и миещи препарати.

Използва се за направата на хомеопатично лекарство.

Химичен състав редактиране

Цялото растение е изследвано за съдържание на сърдечни гликозиди. Потвърдени са минимални количества на сциларозиди в луковиците. Във всички негови части не е открит просцилардин А.