Синьо отместване
Синьо отместване на електромагнитна вълна се нарича всяко намаляване на дължината на вълната и съответно повишение на честотата. В диапазона на видимата светлина този ефект се проявява като изменение на цвета от червения към синия край на спектъра, оттам и името му. Обратният ефект се нарича червено отместване.
Доплерово синьо отместване редактиране
Доплеровото синьо отместване се причинява от движението на източника към наблюдателя. Терминът се отнася за всяко смаляване на дължината на вълната и увеличаване на честотата, причинени от относително движение, дори и извън видимия спектър. Само обекти, движещи се с почти релативистични скорости към наблюдателя, са видимо по-сини за невъоръженото око, но дължината на вълната на всеки отразен или излъчен фотон или друга частица се скъсява по посока на пътуването.[1]
Доплеровото синьо отместване се използва в астрономията за определяне на относителното движение, като например:
- Галактиката Андромеда се движи към Млечния път в рамките на Местната група.
- Компонентите на двойна звезда биха били отместени към синия спектър, когато се движат към Земята.
- При наблюдаването на спирални галактики, страната, движеща се към нас, би имала леко изместване към синия спектър по отношение на страната, която се отдалечава от нас.
Гравитационно синьо отместване редактиране
За разлика от относителното Доплерово синьо отместване, причинено от движението на източника към наблюдателя и, следователно, зависещо от ъгъла, под който се приема фотона, гравитационното синьо отместване е абсолютно и не зависи от ъгъла на приемане на фотона. Фотоните, излизащи от гравитационен обект, имат по-малка енергия. При тази загуба на енергия се наблюдава червено отместване. По подобен начин, фотоните, попадащи в гравитационно поле, се енергизират и проявяват синьо отместване.[2][3]
Това е естествено следствие от закона за запазване на енергията и равенството на маса и енергия, което е потвърдено експериментално през 1959 г. Гравитационното синьо отместване допринася за анизотропията на реликтовото излъчване чрез ефекта на Сакс-Волф – когато гравитационен кладенец се променя, докато през него преминава фотон, количеството синьо отместване при навлизане би се различавало от количеството гравитационно червено отместване при излизане.[4]
Космологично синьо отместване редактиране
В хипотетична вселена, претърпяваща Голямо свиване, би се наблюдавало космологично синьо отместване, като по-отдалечните галактики се отместват към синия спектър. Това е точно обратното на наблюдаваното в действителност космологично червено отместване в разширяващата ни се вселена.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Kuhn, Karl F. In Quest of the Universe. Jones & Bartlett Publishers, 2004. ISBN 0-7637-0810-0. p. 122 – 123. (на английски)
- ↑ R.J. Nemiroff. Gravitational Principles and Mathematics // NASA, 1993. (на английски)
- ↑ R.J. Nemiroff. Visual distortions near a neutron star and black hole // American Journal of Physics 61 (7). 1993. DOI:10.1119/1.17224. p. 619 – 632. (на английски)
- ↑ Bonometto, Silvio, Gorini, Vittorio, Moschella, Ugo. Modern Cosmology. CRC Press, 2002. ISBN 978-0-7503-0810-6. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blueshift в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |