Система на Поливанов

Системата на Поливанов е транскрипционна система за писане на японски думи на кирилица, разработена от руския ориенталист Евгений Дмитриевич Поливанов през 1917 г.[1] Системата Поливанов е най-разпространеният начин за писане на японски думи на кирилица,[2] но в допълнение към нея понякога се използват алтернативни начини на писане. Понякога системата на Поливанов се нарича „росиядзи“,[3] „россиядзи“ или (сред нелингвистите) „киридзи“,[4] по аналогия с ромаджи – системата на латинска транслитерация на японски думи.[5] Системата на Поливанов се основава на руската фонетика.

Правила на системата ПоливановРедактиране

Системата на Поливанов се основава на произношението в Токио.[6] При прехвърляне с помощта на системата Поливанов не се използват главни букви, за морфологично деление (преди частици с букви и между наставката и стъблото) по избор може да се използва тире.[7]

В тази таблица първо има знака хирагана, след това вдясно е съответният знак на катакана, като и двете имат еднакъв запис в системата на Поливанов, а за справка в скоби е дадена латинската транслитерация според системата на Хепбърн.

А И У Э О Я Ю Ё
あ / ア а (a) い / イ и (i) う / ウ у (u) え / エ э (e) お / オ о (o) や / ヤ я (ya) ゆ / ユ ю (yu) よ / ヨ ё (yo) (*ьо/йо)
К か / カ ка (ka) き / キ ки (ki) く / ク ку (ku) け / ケ кэ (ke) こ / コ ко (ko) きゃ / キャ кя (kya) きゅ / キュ кю (kyu) きょ / キョ кё (kyo) (кьо)
С さ / サ са (sa)  し / シ   си (shi) す / ス су (su) せ / セ сэ (se) そ / ソ со (so) しゃ / シャ ся (sha) しゅ / シュ сю (shu) しょ / ショ сё (sho) (сьо)
Т た / タ та (ta)  ち / チ   ти (chi)  つ / ツ   цу (tsu) て / テ тэ (te) と / ト то (to) ちゃ / チャ тя (cha) ちゅ / チュ тю (chu) ちょ / チョ тё (cho) (тьо)
Н な / ナ на (na) に / ニ ни (ni) ぬ / ヌ ну (nu) ね / ネ нэ (ne) の / ノ но (no) にゃ / ニャ ня (nya) にゅ / ニュ ню (nyu) にょ / ニョ нё (nyo) (ньо)
Х は / ハ ха (ha) ひ / ヒ хи (hi) ふ / フ фу (fu) へ / ヘ хэ (he) ほ / ホ хо (ho) ひゃ / ヒャ хя (hya) ひゅ / ヒュ хю (hyu) ひょ / ヒョ хё (hyo) (хьо)
М ま / マ ма (ma) み / ミ ми (mi) む / ム му (mu) め / メ мэ (me) も / モ мо (mo) みゃ / ミャ мя (mya) みゅ / ミュ мю (myu) みょ / ミョ мё (myo) (мьо)
Р ら / ラ ра (ra) り / リ ри (ri) る / ル ру (ru) れ / レ рэ (re) ろ / ロ ро (ro) りゃ / リャ ря (rya) りゅ / リュ рю (ryu) りょ / リョ рё (ryo) (рьо)
В わ / ワ ва (wa) を / ヲ о (wo)
ん / ン н (n)
Г が / ガ га (ga) ぎ / ギ ги (gi) ぐ / グ гу (gu) げ / ゲ гэ (ge) ご / ゴ го (go) ぎゃ / ギャ гя (gya) ぎゅ / ギュ гю (gyu) ぎょ / ギョ гё (gyo) (гьо)
ДЗ ざ / ザ дза (za) じ / ジ дзи (ji) ず / ズ дзу (zu) ぜ / ゼ дзэ (ze) ぞ / ゾ дзо (zo) じゃ / ジャ дзя (ja) じゅ / ジュ дзю (ju) じょ / ジョ дзё (jo) (дзьо)
Д だ / ダ да (da) ぢ / ヂ дзи (ji) づ / ヅ дзу (zu) で / デ дэ (de) ど / ド до (do) ぢゃ / ヂャ дзя (ja) ぢゅ / ヂュ дзю (ju) ぢょ / ヂョ дзё (jo) (дзьо)
Б ば / バ ба (ba) び / ビ би (bi) ぶ / ブ бу (bu) べ / ベ бэ (be) ぼ / ボ бо (bo) びゃ / ビャ бя (bya) びゅ / ビュ бю (byu) びょ / ビョ бё (byo) (бьо)
П ぱ / パ па (pa) ぴ / ピ пи (pi) ぷ / プ пу (pu) ぺ / ペ пэ (pe) ぽ / ポ по (po) ぴゃ / ピャ пя (pya) ぴゅ / ピュ пю (pyu) ぴょ / ピョ пё (pyo) (пьо)

Функции за записРедактиране

По-долу за краткост се използват само знаците хирагана.

Граматични частициРедактиране

Отчитането на знаците на кана понякога се променя, когато те се използват като частици или индикатори на случай:

  • хэ (хе), когато се използва като граматичен индикатор, се пише като е (e);
  • ха, когато се използва като частица, се пише ва.

Силабичен нРедактиране

  • ん („н“) преди гласните се записва като „нъ“, за да се избегне объркване със срички от серията „на“ (например, てんいん тэнъин - „продавач“);[8]
  • ん („н“) преди „б“, „п“ и „м“ се записва като „м“, според произношението (например, ぶんぽぽ бумпо: - „граматика“).[9]

Гласни след гласни и дължиниРедактиране

  • い („и“) след гласни може да се запише като „y“ (например におい ниой - „запах“) и като „и“, докато самият Евгений Дмитриевич предпочиташе „и“;[10]
  • う („y“) може да се пропусне или постави в скоби, ако е необходимо, за да се посочи намалението му.[11]
  • Дължината на гласните може да бъде предадена по няколко начина[12]:
    • препоръчан от Поливанов — макрон над дълга гласна (ほう - хо̄),
    • разрешено: двоеточие, не разделено с интервал (ほう - хо:); триъгълно дебело черво (ほう - хоː); точка до буква в горната част на реда (ほう - хо̇); удебелен шрифт (ほう - хо) и т.н. Не се препоръчва използването на удвояване на буквите (хоо)[12] и посочване на дължини в публикации за широката публика.[13]
  • Дифтонът えい може да бъде обозначен като эи (еи) и э: (е:).[13]
  • За да се покаже музикален акцент (ако е необходимо, посочете го), се препоръчва да се използва остър акцент върху подчертана сричка, подчертаване на ненапрегната, на дълги срички - два знака.[7]

Използване на макронРедактиране

Unicode съдържа няколко сложни кирилици с макрон: Ӣ ӣ, Ӯ ӯ.[14] За да добавите макрон към останалите букви, трябва да използвате специален символ - ◌̄ (U + 0304). Пример за употреба: А̄ а̄, Э̄ э̄, О̄ о̄, Я̄ я̄, Ю̄ ю̄, Ё̄ ё̄.

Удвояване на съгласниРедактиране

Малкият знак っ означава удвояване на съгласния звук на сричката, която следва след него, а при транслитерация се предава чрез удвояване на съответната съгласна буква (например いっぱい иппай - „пълен“). Изключение е удвояването на съгласния звук [с] в сричката つ - той се изписва като tzu (например よっつ ётцу (йотцу) - „четири (обекти)“).[12]

Остарели знациРедактиране

  • ゐ - ви;[15]
  • ゑ - вэ (ве);[15]
  • を - во (при показване на древното произношение, в други случаи „o“[16])[15];
  •   - йэ (йе);[15]
  • くゎ - ку ва, кува (при предаване на правопис) или ква (при предаване на произношението);[15]
  • ぐゎ - гу ва, гува (при предаване на правопис) или гува (при предаване на произношение).[15]

БележкиРедактиране

  1. Поливанов Е. Д. О русской транскрипции японских слов // Труды Японск. отдела Имп. О-ва востоковедения. – Пг., 1917. – Вып. I. – С. 15 – 36.
  2. В. М., Алпатов и др. Теоретическая грамматика японского языка. Т. 1. М., Наталис, 2008. ISBN 9785806202919. с. 559.
  3. Н. Дупленский, Союз переводчиков России. Письменный перевод – Рекомендации переводчику и заказчику Архив на оригинала от 2015-10-01 в Wayback Machine.. Приложение 5 Написание китайских и японских имен и географических названий по-русски – 14 мая 2004 года
  4. Аминева С. М. и др. Практическая транскрипция фамильно-именных групп, 2-е изд., доп. М.: Наука, 2006. ISBN 5-02-033718-8
  5. Иванов, Борис Андреевич. Киридзи и ромадзи: как писать по-японски кириллицей. // Аниме и манга в России. Посетен на 2006-12-28.
  6. Поливанов 1968, с. 270.
  7. а б Поливанов 1968, с. 285.
  8. Поливанов 1968, с. 271, 282.
  9. Поливанов 1968, с. 282.
  10. Поливанов 1968, с. 272.
  11. Поливанов 1968, с. 275.
  12. а б в Поливанов 1968, с. 283.
  13. а б Поливанов 1968, с. 284.
  14. The Unicode Standard 8.0. Unicode Range: U+0400—U+04FF
  15. а б в г д е Поливанов 1968, с. 286.
  16. Поливанов 1968, с. 277.

ЛитератураРедактиране

  • Е. Д. Поливанов. Статьи по общему языкознанию. Наука. 1968.