Скалдскапармал
Скалдскапармал (на старонорвежки: Skáldskaparmál, в превод език на поезията, ок. 50 хил. думи) е втората част от Прозаичната Еда на Снуре Стурлусон и представлява диалог между нордическия бог на морето – Агир и Браги, богът на поезията. В техния разговор се преплитат скандинавска митология и фундаментите на поезията. Даден е произходът на редица кенинги, а впоследствие Браги дава списък от кенинги на известни хора, места и предмети. След това богът обсъжда поетичния език в детайли и то най-вече хайти – поетични наименования на неописателни концепции, като отново систематизира казаното. Това до известна степен оформя един своеобразен изчерпателен източник за нордическата поезия.
| Скалдскапармал | |
|---|---|
| Skáldskaparmál | |
 | |
| Автор | Снуре Стурлусон |
| Създаване | 20-те години на XIII век |
| Първо издание |  Исландия |
| Оригинален език | нордически |
| Вид | поема |
| Публикувано в | „Прозаична Еда“ |
Външни препратки редактиране
- Скалдскапармал от Снуре Стурлусон в оригинален текст
- ((en)) Пълен текст на Скалдскапармал Архив на оригинала от 2006-10-06 в Wayback Machine.
- Скалдскапармал на нордически език Архив на оригинала от 2006-09-06 в Wayback Machine.
- ((en)) Скалдскапармал в превод в Уикиизточник
Тази статия, свързана с митология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.