Скарификацията (на латински: scarifico – драскане) е процес, при който се извършва повърхностно надраскване, изгаряне или разрез по кожата с цел създаване на постоянно изображение или текст върху тялото.[1]

Традиционна скарификация в Етиопия

Скарификацията не е точна процедура. Променливи като типа кожа, дълбочината на рязане и начинът по който се лекува раната, правят резултата непредсказуем. Методът, който работи върху един човек, може да не работи при друг. Изходният дизайн обикновено е прост, тъй като нанесените белези са склонни да се разпространяват, и техните детайлите се губят по време на лечението.

Сакрификацията може да се извършва по три начина – чрез маркиране, разрязване или претриване:

  • Маркиране – то може да бъде горещо, студено и лазерно. Горещото маркиране е подобно на процеса, използван за маркиране на добитък – парче метал се нагрява и се притиска върху кожата.[2]
  • Рязане – премахва се част от кожата чрез скалпел. При този метод могат да се получат по-точни контури, и да се изрежат много внимателно съвсем малки детайли.
  • Претриване – белезите се формират, чрез отстраняване на слой от кожата, чрез претриване, което може да се постигне, чрез използването на различни абразивни предмети, като например шкурка.

Обичайна практика за лечение на рани от скарификация е използването на раздразнение. Обикновено, колкото по-дълго раната заздравява, толкова по-ясен ще бъде белегът, и поради тази причина раната може да се държи отворена за доста продължително време.

Източници

редактиране
  1. Schildkrout, Enid. Inscribing the Body // Annual Review of Anthropology 33. 11 юни 2004. DOI:10.1146/annurev.anthro.33.070203.143947. p. 320. (на английски)
  2. Guynup, Sharon. Scarification: Ancient Body Art Leaving New Marks // National Geographic. (на английски)

Вижте също

редактиране