„Скирнисмал“ или „Речите на Скирнир“ е една от поемите в Поетичната Еда. Съхранена е в ръкописа Codex Regius от XIII век, както и в AM 748 I 4to. Много учени смятат, че поемата се е разигравла, най-вероятно като вид на хиерогамия.

Скирнисмал
Любовната болест на Фрейр, У. Г. Колингуд (1908)
Любовната болест на Фрейр, У. Г. Колингуд (1908)
Първо издание
Flag of Iceland.svg Исландия
Оригинален език нордически
Вид поема
Публикувано в Поетична Еда
Скирнисмал в Общомедия

ИсторияРедактиране

В пролога на поемата се казва, че бог Фрейр, син на Ньорд, седи на Одиновия трон и гледа към световете. Гледайки към Йотунхайм, земята на великаните, Фрейр вижда красива девойка и веднага се влюбва. Страхувайки се, че обектът на любовта му е недосижим, той изпада в мрачно настроение.

Самата поема започва с жената на Ньорд, Скади, молейки Скирнир да попита защо Фрейр е тъжен. Скирнир, страхувайки се от гнева на господаря си, се подчинява. Отговорът на Фрейр е сърдит, но въпреки това той излива душата си. Скирнир се съгласява да предприеме пътешествие до Гердр и Фрейр го дарява със своя магичен кон и меч.

Скирнир пристига в Йотунхайм в залата при великана Гимир. Гердр, дъщерята на Гимир, веднага го кани да влезе в залата и Скирнир се опитва да я ухажва от името на Фрейр, предлагайки ѝ подаръци, а след това и заплахи (в други версии на поемата Скирнир не я заплашва и бързо успява да я спечели). В крайна сметка Гердр се поддава.

Външни препраткиРедактиране