Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956
Състезанията по ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри през 1956 г. се провеждат в Кортина д'Ампецо между 27 януари и 3 февруари 1956 г.[1]
| Ски алпийски дисциплини на олимпийски игри | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Дати | от 27 януари 20 3 февруари 1956 |
| Дисциплини | слалом гигантски слалом |
| Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956 в Общомедия | |
Австриецът Тони Зайлер печели всичките три състезания при мъжете, ставайки първият състезател по алпийски ски, спечелил всичките три златни медала в алпийските ски от една олимпиада. [1]
Състезанията, с изключение на гигантския слалом на мъжете, се провеждат в Тофана, а той се провежда в Монте Фалория. Трасето в Тофана е изградено за олимпийските игри.[1]
Дисциплини редактиране
.jpg)
Всички резултати са с източник официалния доклад на МОК за игрите[1].
Гигантски слалом жени редактиране
Гигантският слалом на жените се провежда на 27 януари на трасето за спускане Кананоне, но стартът е на 2020 метра и денивелацията е 408 метра. Така дългото 1366 метра трасе завършва на същото място, където и трасето за спускането. Стартират 49 състезателки.[1]
| Място | Име | Държава | Време | Бележки |
|---|---|---|---|---|
|
Оси Райхерт |  Германия (обединен отбор)
|
1:56.5 | |
|
Йозефине Франдъл |  Австрия
|
+1.3 | |
|
Доротеа Хохлайтнер | Австрия
|
+1.7 |
Гигантски слалом мъже редактиране
Гигантският слалом на мъжете се провежда на 29 януари на Монте Фалория, която може да се достигне от Кортина с лифт. Стартът е на височина 2336 метра, денивелацията е 623 метра, като така трасето завършва на височина от 1713 метра. Стартират 87 състезатели.[1] Победата на Зайлер е с най-голямата разлика в историята на зимните олимпийски игри до този момент.[2]
| Място | Име | Държава | Време | Бележки |
|---|---|---|---|---|
|
|
Тони Зайлер | Австрия
|
3:00.1 | |
|
|
Андерл Молтерер | Австрия
|
+6.2 | |
|
|
Валтер Шустер | Австрия
|
+7.1 | |
| 34 | Георги Димитров |  България
|
+28.8 | |
| 41 | Георги Варошкин | България
|
+33.8 | |
| 44 | Петър Ангелов | България
|
+39.9 |
Слалом жени редактиране
Слаломът на жените се провежда в Тофане на 30 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 176 метра и завършва на същото място като трасето за мъжете съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 48 състезателки.[1]
| Място | Име | Държава | Време | Бележки |
|---|---|---|---|---|
|
|
Рене Кояр |  Швейцария
|
1:52.3 | |
|
|
Регина Шьопф | Австрия
|
+3.1 | |
|
|
Евгения Сидорова |  СССР
|
+4.4 |
Слалом мъже редактиране
.jpg)
Слаломът на мъжете се провежда в Тофане на 31 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 250 метра и завършва на същото място като трасето за жените съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 89 състезатели.[1] Зайлер записва най-бързото време и в двата манша.[2]
| Място | Име | Държава | Време | Бележки |
|---|---|---|---|---|
|
|
Тони Зайлер | Австрия
|
3:14.7 | |
|
|
Чихару Игая |  Япония
|
+4.0 | |
|
|
Стиг Соландер |  Швеция
|
+5.5 | |
| 13 | Георги Димитров | България
|
||
| 32 | Петър Ангелов | България
|
||
| Георги Варошкин | България
|
не завършва втория манш |
Спускане жени редактиране
Спускането на жените се провежда на 1 февруари на пистата Каналоне. Стартът е на 2114 метра и с денивелация от 502 метра трасето завършва на височина от 1612 метра и има 20 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 47 състезателки.[1] Бертод печели на рождения си ден.[2] С бронзовия си медал Люсил Уийлър става първата канадска скиорка, спечелила олимпийски медал.[3]
| Място | Име | Държава | Време | Бележки |
|---|---|---|---|---|
|
|
Мадлен Бертод | Швейцария
|
1:40.7 | |
|
|
Фрида Донцер | Швейцария
|
+4.7 | |
|
|
Люсил Уийлър |  Канада
|
+5.3 |
Спускане мъже редактиране
Спускането на мъжете се провежда на 3 февруари на пистата в Тофана. Трасето започва на височина от 2282 метра и завършва на височина от 1380 метра, като има дължина от 3461 метра и 15 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 75 състезатели.[1]
| Място | Име | Държава | Време | Бележки |
|---|---|---|---|---|
|
|
Тони Зайлер | Австрия
|
2:52.2 | |
|
|
Раймонд Фелай | Швейцария
|
+3.5 | |
|
|
Андреас Молтерер | Австрия
|
+4.0 | |
| 18 | Георги Димитров | България
|
+25.9 | |
| 24 | Георги Варошкин | България
|
+37.8 | |
| 27 | Петър Ангелов | България
|
+46.3 |
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к VII Olympic Winter Games: Official Report // Comitato Olimpico Nazionale Italiano. LA84 Foundation, 1956. с. 164 – 174, 585 – 599. Посетен на 28 октомври 2017.
- ↑ а б в Cortina D' Ampezzo 1956, corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.