Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956

Състезанията по ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри през 1956 г. се провеждат в Кортина д'Ампецо между 27 януари и 3 февруари 1956 г.[1]

Ски алпийски дисциплини на олимпийски игри
Alpine skiing pictogram.svg
Информация
Дати от 27 януари 20 3 февруари 1956
Дисциплини

слалом
гигантски слалом

спускане
Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956 в Общомедия

Австриецът Тони Зайлер печели всичките три състезания при мъжете, ставайки първият състезател по алпийски ски, спечелил всичките три златни медала в алпийските ски от една олимпиада. [1]

Състезанията, с изключение на гигантския слалом на мъжете, се провеждат в Тофана, а той се провежда в Монте Фалория. Трасето в Тофана е изградено за олимпийските игри.[1]

ДисциплиниРедактиране

 
Профил на пистата в Тофана

Всички резултати са с източник официалния доклад на МОК за игрите[1].

Гигантски слалом жениРедактиране

 
Оси Райхерт след победата в гигантския слалом

Гигантският слалом на жените се провежда на 27 януари на трасето за спускане Кананоне, но стартът е на 2020 метра и денивелацията е 408 метра. Така дългото 1366 метра трасе завършва на същото място, където и трасето за спускането. Стартират 49 състезателки.[1]

Място Име Държава Време Бележки
  Оси Райхерт   Германия (обединен отбор) 1:56.5
  Йозефине Франдъл   Австрия +1.3
  Доротеа Хохлайтнер   Австрия +1.7

Гигантски слалом мъжеРедактиране

Гигантският слалом на мъжете се провежда на 29 януари на Монте Фалория, която може да се достигне от Кортина с лифт. Стартът е на височина 2336 метра, денивелацията е 623 метра, като така трасето завършва на височина от 1713 метра. Стартират 87 състезатели.[1] Победата на Зайлер е с най-голямата разлика в историята на зимните олимпийски игри до този момент.[2]

Място Име Държава Време Бележки
  Тони Зайлер   Австрия 3:00.1
  Андерл Молтерер   Австрия +6.2
  Валтер Шустер   Австрия +7.1
34 Георги Димитров   България +28.8
41 Георги Варошкин   България +33.8
44 Петър Ангелов   България +39.9

Слалом жениРедактиране

 
Рене Коляр след победата в слалома

Слаломът на жените се провежда в Тофане на 30 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 176 метра и завършва на същото място като трасето за мъжете съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 48 състезателки.[1]

Място Име Държава Време Бележки
  Рене Кояр   Швейцария 1:52.3
  Регина Шьопф   Австрия +3.1
  Евгения Сидорова   СССР +4.4

Слалом мъжеРедактиране

 
Медалистите в слалома (от ляво надясно Стиг Соландер, Тони Зайлер и Чихару Игая)

Слаломът на мъжете се провежда в Тофане на 31 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 250 метра и завършва на същото място като трасето за жените съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 89 състезатели.[1] Зайлер записва най-бързото време и в двата манша.[2]

Място Име Държава Време Бележки
  Тони Зайлер   Австрия 3:14.7
  Чихару Игая   Япония +4.0
  Стиг Соландер   Швеция +5.5
13 Георги Димитров   България
32 Петър Ангелов   България
Георги Варошкин   България не завършва втория манш

Спускане жениРедактиране

Спускането на жените се провежда на 1 февруари на пистата Каналоне. Стартът е на 2114 метра и с денивелация от 502 метра трасето завършва на височина от 1612 метра и има 20 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 47 състезателки.[1] Бертод печели на рождения си ден.[2] С бронзовия си медал Люсил Уийлър става първата канадска скиорка, спечелила олимпийски медал.[3]

Място Име Държава Време Бележки
  Мадлен Бертод   Швейцария 1:40.7
  Фрида Донцер   Швейцария +4.7
  Люсил Уийлър   Канада +5.3

Спускане мъжеРедактиране

 
Тони Зайлер с трите си златни медала от Кортина д'Ампецо

Спускането на мъжете се провежда на 3 февруари на пистата в Тофана. Трасето започва на височина от 2282 метра и завършва на височина от 1380 метра, като има дължина от 3461 метра и 15 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 75 състезатели.[1]

Място Име Държава Време Бележки
  Тони Зайлер   Австрия 2:52.2
  Раймонд Фелай   Швейцария +3.5
  Андреас Молтерер   Австрия +4.0
18 Георги Димитров   България +25.9
24 Георги Варошкин   България +37.8
27 Петър Ангелов   България +46.3

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к VII Olympic Winter Games: Official Report. // Comitato Olimpico Nazionale Italiano. LA84 Foundation, 1956. с. 164 – 174, 585 – 599. Посетен на 28 октомври 2017.
  2. а б в Cortina D' Ampezzo 1956, corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
  3. Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.