Отваря главното меню

Скобелева майка (паметник)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Скобелева майка.

Скобелева майка
Паметник Олга Скобелева.jpg
Кирил Тодоров
Година 1882 г.
1964 г.
Вид Скулптура
Материал мрамор, туф
Размери 9 м × 7 м 
Местоположение Пловдив, България
Скобелева майка в Общомедия

Паметникът на Олга Скобелева или Скобелева майка е посветен на графиня Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев и се намира в Пловдив в жилищен район „Тракия“, микрорайон „Скобелева майка“ – А13, до надлеза на „Цариградско шосе“, носещ името на паметника.

ИсторияРедактиране

По време на Руско-турската освободителна война 58-годишната графиня Олга Скобелева е начело на Балканския отдел на Руския червен кръст. Тя събира дарения за бедстващите българи, пристигайки в Пловдив прави дарение за сиропиталището в града от впечатляващите за това време 20 000 златни рубли.

Капитан Алексей Узатис е черкезин, пристига в Пловдив през 1879 г. и е назначен първо за инструктор в румелийската милиция. Става офицер, а след това и командир на сапьорска рота в Пловдив. През лятото на 1879 г. капитанът поема строителството на нови казарми в местността „Гладно поле“. Узатис е бил много близък приятел на генерал Скобелев и майка му го е приемала като свой син. Той е бил образован благодарение на семейство Скобелеви.[1] По това време графиня Скобелева непрекъснато обикаля из Южна България, образува благотворителни дружества, заема се с уреждането на нови сиропиталища. Капитан Узатис я придружава по време на пътуванията ѝ.

Вечерта на 6 юли 1880 г. Олга Скобелева заминава за Чирпан, за да купи чифлик, който да превърне в модерен дом за сираци като тези в Европа. Заминава придружена от прислужницата си, адютанта и файтонджията. Тя трябвало да носи 20 000 златни рубли за покупката. На шест километра от Пловдив на пътя ги пресрещат Узатис и още двама негови приятели-черногорци. С намерение да открият парите и да ги откраднат. Лично Узатис убива Олга Скобелева с шпагата си. Загиват още двама – файтонджията и нейната камериерка. Унтерофицерът Матвей Иванов успява да избяга, стига до гръцко кафене в Пловдив и преди да издъхне съобщава за смъртта на графинята. Румелийската полиция се организира и успява да залови разбойниците, а Узатис сам се разстрелва, когато е бил обкръжен в неговото имение в село Дермендере.[2] Олга Скобелева бива погребана в семейното им имение в Русия, а синът и поръчва икони, които да поставят в християнския храм на имението.[1]

През 1882 г. е издигат паметник на Олга Скобелева на лобното ѝ място. За изграждането му са отделени 9 000 гроша.[3]

Мемориал-ротонда на Олга Скобелева е изграден през 1964 г. близо до стария паметник и е дело на архитект Кирил Тодоров. Паметникът изобразява графинята, която е седнала и е прегърнала две от дечицата, за които се е грижила.

След 1989 г. паметниците и пространството около тях е занемарено. През 2011 г. стартира проект за възстановяването им, ръководен от Валентин Делов.

ХарактеристикиРедактиране

Старият паметник е от мрамор с богато профилирани краищата. Пиедесталът е от туф. Височината му е 3 м. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е специално написан епитаф от поета Иван Вазов, който по това време живее в Пловдив. Надписът гласи:[2]

С цел висока, красна

при нас дойде ти,
но ръка ужасна
твойте дни скрати.
Святице! Прости!

В близост до стария паметник има кръгла колонада (ротонда) издигната през 1964 г., в центъра на която върху постамент на 3 м височина е женска фигура, държаща две деца на коленете си. Автор на композицията е българския художник и скулптор Кирил Тодоров. Изработен е също от мрамор и туф. Височината на фигурата е 2 м, на колоните – 9 м, а диаметърът на ротондата е 7 м. Надпис: „Скобелева Олга Николаевна 1823-1880“.

ИзточнициРедактиране