Скобелева майка (паметник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Скобелева майка.
Скобелева майка | |
Автор | Кирил Тодоров |
---|---|
Изграждане | 1882 г. 1964 г. |
Вид | Скулптура |
Материал | мрамор, туф |
Размери | 9 м × 7 м |
Местоположение | Пловдив, България |
Местоположение в Пловдив | |
Скобелева майка в Общомедия |
Паметникът на Олга Скобелева или Скобелева майка е посветен на графиня Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев и се намира в Пловдив в жилищен район „Тракия“, микрорайон „Скобелева майка“ – А13, до надлеза на „Цариградско шосе“, носещ името на паметника.
История
редактиранеПо време на Руско-турската освободителна война 58-годишната графиня Олга Скобелева е начело на Балканския отдел на Руския червен кръст. Тя събира дарения за бедстващите българи. Пристигайки в Пловдив, прави дарение за сиропиталището в града от внушителните 20 000 златни рубли.
Капитан Алексей Алексеевич Узатис е руски аристократ и военен инженер.[1] Той пристига в Пловдив през 1879 г. и е назначен първо за инструктор в румелийската милиция. Става офицер, а след това и командир на сапьорна рота в Пловдив. През лятото на 1879 г. капитанът поема строителството на нови казарми в местността „Гладно поле“. Узатис е бил много близък приятел на генерал Скобелев и майка му го е приемала като свой син. Той е бил образован благодарение на семейство Скобелеви.[2] По онова време графиня Скобелева непрекъснато обикаля из Южна България, създава благотворителни дружества, заема се с уреждането на нови сиропиталища. Капитан Узатис я придружава по време на пътуванията ѝ.
Вечерта на 6 юли 1880 г. Олга Скобелева заминава за Чирпан, за да купи чифлик, който да превърне в модерен дом за сираци като тези в Европа. Заминава, придружена от прислужницата си, адютанта и файтонджията, носейки 20 000 златни рубли за покупката. На шест километра от Пловдив на пътя ги пресрещат Узатис и още двама негови приятели-черногорци. С намерение да открият и откраднат парите. Лично Узатис убива Олга Скобелева с шпагата си. Загиват още двама – файтонджията и нейната камериерка. Унтерофицерът Матвей Иванов успява да избяга, добира се до гръцко кафене в Пловдив и преди да издъхне, успява да съобщи за смъртта на графинята. Румелийската полиция се организира и успява да залови разбойниците, а Узатис сам се разстрелва, обкръжен в неговото имение в село Дермендере.[3] Олга Скобелева е погребана в семейното им имение в Русия, а синът ѝ поръчва икони, които да поставят в християнския храм на имението.[2]
На 5 юли 1881 г. е открит паметник на Олга Скобелева на лобното ѝ място. За изграждането му са отделени 9000 гроша.[4]
Мемориал-ротонда на Олга Скобелева е изграден през 1964 г. близо до стария паметник и е дело на архитект Кирил Тодоров. Паметникът изобразява графинята, която е седнала и е прегърнала две от дечицата, за които се е грижила.
След 1989 г. паметниците и пространството около тях е занемарено. През 2011 г. стартира проект за възстановяването им, ръководен от Валентин Делов.
Характеристики
редактиранеСтарият паметник е от мрамор, с богато профилирани краища. Пиедесталът е от туф. Височината му е 3 м. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е специално написан епитаф от поета Иван Вазов, който по онова време живее в Пловдив. Надписът гласи:[3]
„ | С цел висока, красна при нас дойде ти, |
“ |
В близост до стария паметник има кръгла колонада (ротонда) издигната през 1964 г., в центъра на която върху постамент на 3 м височина е женска фигура, държаща две деца на коленете си. Автор на композицията е българския художник и скулптор Кирил Тодоров. Изработен е също от мрамор и туф. Височината на фигурата е 2 м, на колоните – 9 м, а диаметърът на ротондата е 7 м. Надпис: „Скобелева Олга Николаевна 1823 – 1880“.
Източници
редактиране- ↑ УЗАТИС
- ↑ а б Майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева е убита в Пловдив с цел грабеж, архив на оригинала от 30 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180930084302/http://focus-radio.net/майката-на-генерал-скобелев-олга-ск/, посетен на 29 септември 2018
- ↑ а б Убийството на Олга Скобелева съкрушава Пловдив през 1880 година
- ↑ Пижев, Ал., В. Сукарев, Ст. Шивачев История на община Пловдив 1878 – 1989. Пловдив, 2014