Отваря главното меню
Олга Скобелева
Олга Скобелева 
Родена: 23 март 1823 г.
Починала: 18 юли 1880 г. (57 г.)

Олга Николаевна Скобелева (на руски: О́льга Никола́евна Ско́белева), съпруга на Димитрий Иванович Скобелев и майка на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев. Ръководител e на лазаретите по време на Руско-турската война 1877—1878.

БиографияРедактиране

Олга е родена на 11 март 1823 г. в семейството на помешчика Николай Петрович Полтавцев и Дари Алексеевна Пашковая. Семейството има пет дъщери. Трите най-малки получават завидно за времето си образование в Девическия институт за благородници Смолний. Олга завършва института през 1842 г. и скоро след това се омъжва за генерал-лейтенант Димитрии Иванович Скобелев (1821—1879). През септември 1843 г. им се ражда син Михаил, и по-късно имат три дъщери.

След смъртта на съпруга си през 1879 г. тя се посвещава на хуманитарна дейност. Заминава за България където оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив тя основава приют за 250 сираци, чиито родители са били убити от башибозуците и черкезите преди и по време на войната. Също организира приюти и училища в други градове Имала е намерение да учреди в Източна Румелия образцово селскостопанско училище и църква в памет на съпруга си, но не е успяла да го реализира.[1]

На 6 юли 1880 г. Олга Скобелева с неголяма свита се отправя от Пловдив за Чирпан, но на 6 км от града нейният кортеж е нападнат от разбойници с цел грабеж. В основата на заговора е руския поручик, ординарец на сина ѝ и капитан в местната полиция Алексей Узатис. След като са спрели каляската, Узатис убива Олга Скобелева, камериерка ѝ и файтонджията. Съпровождащият я унтерофицерът Матвей Иванов успява да избяга и информира полицията. Узатис се застрелва след като е обкръжен. По-късно общинският съвет на Пловдив поставя паметник на лобното място на Олга Скобелева.[2] Олга Скобелева е погребана в семейното им имение в Санкт Петербург, Русия, а синът и поръчва икони, които да поставят в християнския храм на имението.[3]

Детският дом “Рада Киркович” в Пловдив е наследник на организирания от нея приют.

ИзточнициРедактиране