Сконтирането е производно на сконтото (отстъпка, отбив от цената на стоката, платена при получаването вместо след уговорения срок). Длъжникът може да сконтира менителницата - т.е. да продаде полицата на банка (номинала на менителницата, намален с т.нар. сконто). След сконтирането менителницата излиза от търговския оборот и вече може да се прехвърля само между банки. Банката държател може да прехвърли менителницата в полза на централната банка (ресконтиране):

,
където e стойността на полицата, е лихвеният процент по краткосрочния заем, а са дните от момента на сконтиране до падежа.

Пример:

За да бъде една полица ресконтирана, тя трябва да отговаря на изисквания, определени от централната банка:

  • полицата да е подписана от три платежоспособни лица;
  • максималната ѝ валидност да е 90 дни;
  • да има характер на търговска полица.[1]

Източници редактиране

  1. Завадска, З. Банково дело. „Стопанство“, 2004, с. 56