Височица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Височица.
Височица (на сръбски: Височица или Visočica) е река в Западна България (Софийска област, община Годеч) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Темщица (Темска). Дължината ѝ е 71 km, като на българска територия – 16,7 km.
| Височица (Комщица) | |
 Река Височица | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Община Годеч Сърбия Пиротски окръг |
| Дължина | 71 km |
| Водосб. басейн | 820 km² |
| Отток | 0,15 m³/s |
| Начало | |
| Място | южно от връх Камара Берковска планина |
| Координати | |
| Надм. височина | 1640 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на река Темщица (Темска) → Нишава → Южна Морава → Велика Морава → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 514 m |
| Височица в Общомедия | |
Географска характеристика
редактиранеВисочица извира под името Сребърна под връх Камара в Берковския дял на Стара планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Тук е известна и като Брълска река, по името на село Бърля или Комщица. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.
В сръбска територия реката тече през Горни и Долни Висок. Основните ѝ притоци са от дясната ѝ страна, откъдето приема Росомачка река, вливаща при село Славиня, както и Йеловичка река, която се влива при село Височка Ръжана в Долни Висок. Други притоци са Каменичка, Росомачка, Гостушка и Белска река. Най-големият ѝ приток е Топлодолската река, която се влива във Височица при Мъртвачки мост.[1] Реката минава през селата Ръсовци, Пъклещица, Велика Луканя и при село Нови Завой се влива в река Темщица (Темска), която е десен приток на река Нишава.
През 1963 г. масивно свлачище прегражда реката и създава естествено езеро дълго 500 метра, което наводнява село Завой в Долния Висок. Това езеро е пресушено, но на негово място е създаден укрепен язовир – Завойското езеро, и е построена ВЕЦ „Завой“. Завойското езеро се намира на 595 m н.в., има площ от 5,53 km² и дълбочина от 60 m. За жителите на потопеното село Завой е построено село Нови Завой на по-високо място.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 21-22. // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-04-16.
Източници
редактиране- Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 674.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126.