Сланина
Сланината е животинска мастна тъкан. Силно калорична и бързо засищаща, сланината е била важен хранителен източник на енергия през зимата и е присъствала в диетата на българите от стотици години, ставайки традиционна част от българската трапеза. Консумира се и в други славянски страни.
Описание
редактиранеСланината е свинска или телешка подкожна мастна тъкан от прасета или телета, угоени със специално селектирани фуражи, за постигане на оптимално количество мазнини. Най-подходящата за сланина част от прасето е неговия гръб. Тя трябва да бъде свежа и бяла, съхранява се в дървени съдове, добре осолена.
Особености
редактиранеСланината често се бърка с бекон, който освен мастна тъкан съдържа и месо, взима се от корема на прасето, и има различен вид, състав и вкус. Британският и канадският бекон се взимат от гърба на прасето, но също съдържат основно месо и само тънка ивица сланина.
Състав
редактиранеСланината съдържа основно триглицериди. В свинската сланина могат да бъдат открити витамини от групите А, В3, В4, В5, В6, В12, минерали като натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен, аминокиселини като аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин и органични киселини като аспаргиновата и глутаминовата.
В състава на телешката сланина има витамини от групите В1, В2, В6, В12, минералите натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен, аминокиселини като аланин, фенилаланин, аргинин и глицин и органични киселини – аспаргинова и глутаминова.[1][2]
Употреба
редактиранеКонсумира се основно без термична обработка, нарязана на тънки ивици, осолена и подправена, предимно в мезета, ордьоври и сандвичи. Пържените кубчета сланина се наричат пръжки или джумерки. Често се среща и употреба след печене на скара. Също така се използва и за омазняване при печене и пържене на други храни и меса.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ За какво е полезна сланината? // Dnes.bg, 31 декември 2018. Посетен на 27 февруари 2020.
- ↑ Сланина // Gotvach.bg. Посетен на 27 февруари 2020.