Сливата

село в община Лом, обл. Монтана

Слѝвата е село в Северозападна България. То се намира в община Лом, област Монтана.

Сливата
България
43.7645° с. ш. 23.039° и. д.
Сливата
Област Монтана
43.7645° с. ш. 23.039° и. д.
Сливата
Общи данни
Население139 души[1] (15 март 2024 г.)
7,76 души/km²
Землище17,938 km²
Надм. височина122 m
Пощ. код3668
Тел. код09728
МПС кодМ
ЕКАТТЕ67310
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Лом
Цветан Цветанов
(ГЕРБ; 2023)

География

редактиране

Село Сливата се намира в тъй нареченото Крайдунавско землище, на 20 км. от центъра на общината – гр. Лом, и на 122 км. от столицата – гр. София. Има площ от 18 кв. км.

Районът на селото се характеризира с плодородна, песъчлива почва, примесена на места и с глина. На нея растат всякакви растения, а най-вече едри, хубави любеници и дини и лозя.

В село Сливата към 31.12.2019 г. живеят 155 души (НСИ).

Димитър Маринов посещава селото през 1879 г. и отбелязва, че в него има 50 къщи. Според него, някога на това място имало старинно селище, но поради размирици и бедствия, селяните са бягали по различни краища. Последното ново заселване, както живо гласи преданието, станало през 1844 г. Ала, когато се върнали, както селището, така и земята била присвоена от Мечан ага от Арчар. Сливанчани станали негови чифлигарци и работили земята на изполица.

През 1860 г. цялото село се изселило в Русия и на тяхно място били заселени татари от Крим. Заблудени както много други да напуснат бащината земя, върнали се огорчени на другата година, за да открият чужди хора в домовете си. Разпръснали се по околните села и работили земите на Мечан ага с изполица. Старите хора разказвали, че през 1844 г. в селото валял „чърния сняг“, който покрил земята много тънко, а когато започнал да се топи, смърдял на кръв. Възползвали се от „Закона за чифлишките земи“, сливанчани откупуват земите си от вдовицата на Мечан ага и повторно стават нейни стопани.

След Освобождението мюсюлманите са изселени и на тяхно място идват торлаци от планинските села, поради което през следващите десетилетия то има особен етнографски характер спрямо околните селища.[2] Към 30-те години на XX век жителите на селото до голяма степен запазват своя белоградчишки говор.[2]

Културни и природни забележителности

редактиране

В близост до селото се намира Добридолският манастир, известен с вековните си дървета.

Редовни събития

редактиране

Официалният празник на село Сливата е на Св. Дух (подвижен празник).

  1. www.grao.bg
  2. а б Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 978-619-7282-10-8. с. 33, 36.