Сливенска епархия
Сливенската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и Малко Търново.
| Сливенска епархия | |
|---|---|
 | |
 Катедрален храм „Свети Димитър“ Сливен. | |
| Църква | Българска православна църква |
| Страна | България |
| Център | Сливен |
| Катедрална църква | „Свети Димитър“ |
| Архиерейски наместничества | Бургас Ямбол Карнобат Елхово Котел Малко Търново |
| Предстоятел | Йоаникий |
| Сан | митрополит |
| Викарен епископ | Йеротей |
| Брой манастири | 9 |
| Брой църкви | 333 |
| Сливенска епархия в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
В началото на ХVIII в. гръцкото духовенство съсредоточава в ръцете си цялата духовна власт. Сред подчинените на Цариградската патриаршия българи започва движение против гърцизма. В Сливен последователи на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели стават Илия Недялкович, Димитър Добрович, хаджи Мина Пашов, учителя Добри Чинтулов и др. Пръв в Сливен дръзва да чете Евангелието на български език поп Димитър, а когато през 1859 г. в Сливен идва гръцкият владика Кирил, събраните в църквата „Свети Димитър“ младежи го изгонват от града. След продължителни преговори с Високата порта на 28 февруари 1870 г. великият везир Али паша връчва на българските представители султански ферман за основаването на независима Българска Екзархия. В чл.10 са записани епархиите на Екзархията в т.ч. и Сливенска. През 1871 г. е избран първият български екзарх – Антим I, български архиереи (митрополити) за епархиите в Южна и Северна България и Македония. За Сливенска епархия е избран архимандрит Серафим и ръкоположен за Сливенски митрополит през 1873 г.
След Освобождението Сливенската митрополия развива всеобхвата социалната дейност. Основават се църковно-просветни братства, манастирите стават средища на духовен и културен живот. Дълго време делата на църквата и училищата са общи – общо настоятелство, обща каса, общи грижи. Пригаждат се два църковни дюкяна за детски градини, а през 1939 г. се построява и дневен дом за децата на работничките от Бургаска община. Открива се пансион за бедни ученици, като същевременно от общината за тях са издействани стипендии. През 1925 г. в земите на манастира „Света Петка“ край с. Сотиря е организирана ученическа лятна колония.
Но най-големи грижи се полагат за учителите. Растат изискванията за тяхната образованост, интелигентност и нравственост. Заплатите им се осигуряват от бюджета на църковните настоятелства, от дарения, от събиране на помощи, а през 1880 г. Сливенската митрополия предлага въвеждане на вътрешен данък върху гражданите, за да се осигури издръжката както на българските, така и на малцинствените училища в града.
От край време църквата е една от най-големите благотворителки в живота на нуждаещите се – да помогне, да подкрепи в труден час с пари, с храна, с блага дума е една от основните ѝ задачи. Отделят се и се събират помощи за пострадалите от природни бедствия, от Руско-турската война, а в някои по-тежки случаи са отпуснати пожизнени пенсии. Особена нейна грижа са бежанците – македонски, тракийски, руски. През 1903 г. е създаден комитет за подпомагане бедното население в Македония и Одринско. На свещениците бежанци се осигурява назначение като енорийски свещеници. В манастирите се настаняват военноинвалиди, бедни семейства.
Неслучайно именно в Сливен е създадено първото в страната червенокръстко дружество „Вяра, Надежда и Любов“, чийто председател е митрополит Серафим. Подпомагани са дружествата „Юнак“ и „Майчина длъжност“.
През 1925 г. в манастира „Света Петка“ се открива старопиталище на издръжката на митрополията. Отстъпва се стая на туристическото дружество. По-късно това става и в манастира „Свети Спас“ край Ямбол. Отпускат се средства и за самите манастири в епархията, защото повечето са в окаяно състояние. Събирани са средства и за българските манастири в Атон.
За почивка и лечение на свещениците се строи почивен дом в Сливенските минерални бани. Подпомагат се и други строежи – Кулцухорския мост в Сливен, Агрономическия дом в с. Оризаре, Поморийско (1931 г.), Здравен дом в с. Русокастро, Бургаско.
През Първата световна война на семействата на мобилизираните свещеници като помощ се изплаща по половин месечна заплата, а след войната църквата полага огромни усилия за издирване на пленените свещеници.
Църквата е в неразривна връзка с читалищата още от създаването им. Обществениците Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Стефан Гидиков и д-р Миркович, които са в центъра на църковно-религиозните дела в града, са инициаторите за създаване на първото читалище „Зора“ през 1859 г. То и до днес има свое място в духовния и културен живот на града. Сливенската митрополия често отпуска средства за закупуване на книги. В своето завещание от 1875 г. сливенският отец Амфилохий изрично упоменава: „... 24 книги по историческата част за читалището“. През 1934 г. е отстъпена сграда на епархията за откриване на читалище в Созопол. С църковна помощ са построени читалищата в Карнобат, с. Българово, Айтоско; с. Невестино, Карнобатско; с. Воден, Елховско и др.
Най-важната задача на църквата обаче си остава грижата за моралното и нравствено възпитание и опазване на населението.
Сливенски митрополитиРедактиране
- Серафим (Кинов) (1873 – 1896)
- Гервасий (Георгиев) (1897 – 1919)
- Иларион (Арабаджиев) (1922 – 1939)
- Евлогий (Георгиев) (1939 – 1947)
- Никодим (Пиперов) (1947 – 1980)
- Йоаникий (Неделчев) (1980-)
АдминистрацияРедактиране
- Митрополит: Йоаникий Сливенски;
- Викариен епископ: Йеротей Агатополски.
Архийерейски наместничестваРедактиране
- Бургаска духовна околия – с център гр. Бургас. Архиерейски наместник: ставрофорен иконом Борис Игнатов.
- Ямболска духовна околия – с център гр. Ямбол. Архиерейски наместник: ставрофорен иконом Панайот Георгиев Чакъров.
- Тополовградска духовна околия – с център гр. Тополовград. Аархиерейски наместник ставрофорен иконом Иван Янчев Михалев.
- Карнобатска духовна околия – с център гр. Карнобат. Архиерейски наместник: свещеноиконом Иван Ангелов Ангелов.
- Малкотърновска духовна околия – с център гр. Царево. Архиерейски наместник: ставрофорен иконом Стоян Николов Василев.
- Котелска духовна околия – с център гр. Котел. Архиерейски наместник: свещеноиконом Димитър Панайотов Сотиров.
МанастириРедактиране
- Поморийски манастир „Св. Георги Победоносец“
- Горноезеровски манастир „Св. Рождество Богородично“
- Люляковски манастир „Св. праведни Йоаким и Анна“
- Голямобуковски манастир „Св. Живоприемен източник“
- Кабиленски манастир „Рождество на Пресвета Богородица“
- Бакаджишки манастир „Св. Спас“
- Устремски манастир „Св. Троица“
- Сотирски манастир „Св. Петка“
- Чинтуловски манастир „Св. Илия“