Антим I

български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия

Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Антим I
български екзарх
Портрет на Антим I
Портрет на Антим I
Роден
1816 г.
Починал
1 декември 1888 г. (72 г.)
ПогребанВидин, Република България
Етносбългари
Религияправославие
Учил вМосковска духовна академия
Халкинска семинария
Политика
Професияполитик • духовник
Депутат
УС   I ВНС   II ВНС   
Антим I в Общомедия
Мавзолеят на екзарх Антим I във Видин
Паметник на екзарх Антим I в София

Биография

редактиране

Произход и образование

редактиране

Антим е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.[1] Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

Духовна дейност

редактиране

След завръщането си от Русия става преподавател и ректор (1865 – 1868) на Богословското училище на о. Халки.

През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски.[2] През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. Под негово ръководство са конструирани епархиите на новата църковна област и са определени техните църковни ръководители. Екзархията полага грижи за учебното дело и за организацията на църковния живот. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието[3].

Политическа дейност

редактиране

През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. На 24 април 1877 г. за български екзарх е избран младият Ловчански митрополит Йосиф.

След Руско-турската война Антим I е освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), завръща се в България и поема ръководството на Видинската митрополия. Като такъв е избран за делегат, а впоследствие и за председател на Учредителното събрание в Търново. Участва и в I велико народно събрание за избор на княз.

Сръбско-българската война

редактиране

По време на Сръбско – българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска[4]

Антим I почива във Видин на 1 декември 1888 година, Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.

В чест на Антим I са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. Името му носи и улица в София (Карта). През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Външни препратки

редактиране

Литература

редактиране
  1. Тодев, Илия. „Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878“, София 1994 г., с. 92
  2. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 214. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  3. Pravoslavieto.com. Църковна дейност на екзарх Антим // Църковен вестник, бр. 23 за 2004.
  4. Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 – 1945, София 2004, с. 26.
Вениамин преславски митрополит
(23 май 1861 – 13 април 1868)
Прокопий
Паисий видински митрополит на Вселенската патриаршия
(13 април 1868 – 1872)
Паисий
пръв видински митрополит на Българската екзархия
(1872 – 1 декември 1888)
Кирил
Иларион български екзарх
(16 февруари 1872 – 14 април 1877)
Йосиф