Служба „Военна полиция“

Служба „Военна полиция“ представлява въоръжена структура, управлявана от министъра на отбраната.

История редактиране

Първите идея за военнополицейски подразделения е приета със „Закон за устройството на Въоръжените сили в Българското княжество“ от 3 декември 1891 г., според който по време на война трябва да бъдат сформирани 6 етапни жандармерийски полуроти.

Първите военнополицейски части обаче се създават през 1915 г. в следния състав:

  • един военнополицейски полуескадрон към Щаба на действащата армия
  • един военнополицейски ескадрон към Главното тилово управление
  • един военнополицейски ескадрон към щаба на втора армия
  • един военнополицейски ескадрон към щаба на трета армия
  • по един военнополицейски полуескадрон към щабовете на дивизиите

След края на Първата световна война са разформировани, като са оставени само щабните им структури. През 1923 г. е издаден закон, съгласно който трябва да се попълни военната полиция, а през 1937 г. е разработено „Упътване за службата на военно-полицейските части“. От 1940 г. е разработено „Упътване за военнополицейската служба във военно време и указания за разузнавачите от военнополицейските части“. През 1941 г. се сформира военнополицейска дружина към Главното командване на войската. С указ № 6 от 3 март 1943 г. е официално сформирана наново. На следващата година са сформирани и военнополицейски роти към щабовете на армиите. С поверително писмо № 3981 – 512 от 6 август 1945 г. военната полиция е разформирована.

Възстановена е с постановление № 217 от 05.11.1991 г. в състав от 1000 души. С министерска заповед № 41 от 20 февруари 1992 г. е създаден „Правилник за военната полиция“, а от 1 юли 1992 г. военнополицейските отряди получават ранг на бригада и се сформират нови подразделения, за да обхванат военните поделения в страната. Тогава военната полиция е извадена от подчинение на Министерството на отбраната и преминава на подчинение на Генералния щаб на българската армия. През 1992 г. български военни полицаи участват в мисията в Камбоджа. През 1994 г. е създаден нов „Правилник за дейността на военната полиция“. През 1999 г. управление „Военна полиция“ е обединена с управление „Военно контраразузнаване“ и под наименованието Служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“ и преминава на подчинение на министъра на отбраната. Участва в мисиите в Афганистан и Ирак. На 1 януари 2008 г. е разформирована, като контраразузнаването става част от Държавна агенция „Национална сигурност“, а военната полиция се обособява в Служба „Военна полиция“, подчинена пряко на министъра на отбраната[1].

Наименования редактиране

  • Управление „Военна полиция“ (до 2 декември 1999)
  • Служба „Военна полиция“ (от 1 април 2008 г.)

Началници редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Източници редактиране

  1. Възстановената военна полиция чукна четвърт век
  2. Заповедта на министъра на вътрешните работи е от 27 януари 2021 г., но указа на президента за освобождаване на Борислав Сертов е обнародван в Държавен вестник на 29 януари 2021, а самото влизане в длъжност е от 28 януари

Външни препратки редактиране