Солилоквия (от латински: soliloquium, от solus – „към себе си“ и loquor – „говоря“[1]) е монолог с мисли, изричани на глас, адресиращи само лицето, което говори и никой друг.[2][3]

Солилоквиите са използвани като средство в драмата, посредством които героят споделя своите мисли на публиката, като обикновено ги отправя директно или казва нещо поверително.[4] Елизабетинският театър е използвал в голяма степен солилоквии, като например тези в „Да бъдеш или да не бъдеш“, централната част на Хамлет.[5][6]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. "Soliloquy | drama". Encyclopedia Britannica. Посетено 2021-06-03.
  2. Hasegawa, Yoko (2010). Soliloquy in Japanese and English. Amsterdam: John Benjamins Pub. Co. p. 2. ISBN 978-90-272-8753-3. OCLC 697617483.
  3. Adam, Abdulaziz M. (2015-09-10). Soliloquies as a Dramatic Technique in Advancing the Plot In Shakespeare's Play Hamlet Архив на оригинала от 2022-09-15 в Wayback Machine. (Thesis thesis). Sudan University of Science and Technology
  4. Braunmuller, A. R.; Hattaway, Michael (2003). The Cambridge companion to English Renaissance drama (2nd ed.). Cambridge, U.K.: Cambridge University Press. p. 23. ISBN 0-521-82115-0. OCLC 50761151.
  5. Selleck, Nancy (2020-12-15). "Interpersonal Soliloquy: Self and Audience in Shakespeare and Augustine". English Literary Renaissance. 51 (1): 63–95. doi:10.1086/711602. ISSN 0013-8312. S2CID 229181829.
  6. "Soliloquy - Definition and Examples of Soliloquy". Literary Devices. 2020-10-31. Посетено 2021-06-03.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Soliloquy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​