Отваря главното меню

Елизабетински театър в строг смисъл се нарича театърът в Англия по време на царуването на кралица Елизабет I (до смъртта ѝ през 1603 г.). В по-широк смисъл понятието се използва неправилно като синоним на Английски ренесансов театър, който обхваща развитието на театъра по време на царуването на три поредни монарха: Елизабет I (1558 – 1603), Джеймс I (1603 – 1625) и Чарлз I (1625 – 1642). Първият специално построен театър датира от 1576 г.


Ренесансовият театър в Англия има няколко източника. Първият е установената традиция на средновековния театър. В Англия имало пътуващи актьорски групи, за които обаче не се знае нищо. Превръщането на театъра в публична институция с определен статут изиграва огромна роля за разцвета на драмата в епохата на Високия английски ренесанс. Интересът към драматичните представления бил всеобщ и засягал всички обществени слоеве. Поради това наред с градските възникват и частните театри. Основната разлика между тези два типа театри е била в публиката, за която били създадени. Градските театри били предназначени за масова публика, сред която преобладавали представители на социалните низини. В частните театри гастролирали детски групи. В елизабетинския театър жената има достъп, но само като зрител. Театърът е смятан за мъжко занимание, мъжка професия. Сцената на театъра имала твърде специфично устройство. Главната сцена била дървен подиум, ограден с ниски перила. Завеса отделяла главната сцена от втората, която се намира зад нея. Съществувала и трета сцена, използвана относително рядко. Тя се издигала като балкон над задната сцена. Там се разигравали някои специфични епизоди, като например Ромео и Жулиета. Прочут комедиен актьор от времето на Високия ренесанс бил Ричард Тарлтън, докато за Шекспир било известно, че бил посредствен актьор. Особеностите на елизабетинския театър изключват наличието на богат декор. Бедността на декорацията била компенсирана от изключителна пищност на театралните костюми. Театърът бил любимото място за забавление, но и своеобразен народен университет. Затварян е само при чумни епидемии, когато смъртните случаи надхвърляли определена квота за седмицата. Един от най-значимите драматурзи преди Шекспир е Томас Кид. Твърде малко се знае за него. Най-прочутата му драма е „ Испанска трагедия“. С нея драматурга утвърждава жанра на т.нар кървава трагедия, която по същество е подражание на трагедиите на Сенека. С основание се смята, че „Испанската трагедия“ е оказала влияние върху Шекспир при написването на Хамлет.