Солунският пожар (на гръцки: Πυρκαγιά της Θεσσαλονίκης) е сред главните събития в историята на град Солун, което значително променя облика на града.

Солунски пожар
пожар
Изглед към пожара от кея
Изглед към пожара от кея
МястоСолун, Гърция
Дата18 (5) август 1917 година
Резултатунищожение на историческия център на града
Карта
Солунски пожар в Общомедия
 
Разказ за пожара в солунския английски вестник „Болкан Нюз“, 22.08.1917 г.

Пожарът бушува в течение на 32 часа, започвайки на 18 (5) август 1917 година и унищожава 9500 къщи на площ над 1 km2 като оставя без покрив около 79 000 жители на града (от общо население 271 000[1]), повечето от които в турските и еврейските части на града.[2] Изгарят ценни исторически и археологически паметници, включително раннохристиянската базилика „Свети Димитър“. Една от основните причини за бързото разпространение и разрастването на пожара е силният вятър вардарец, който бушува по това време.[3] Пожарът спира през нощта на следващия ден – 19 (6) август.[1]

Възстановяване

редактиране

Територията, унищожена от пожара, е възстановена по нов проект, който превръща Солун от средновековен в съвременен град. Правителството вместо бързо да построи наново разрушените сгради, назначава френския архитект Ернест Ебрар да изработи нов дизайн на градоустройствения план на Солун с оглед възстановяване на разрушеното и бъдещо разширение на града. Някои от идеите на Ебрар още могат да се видят в Солун, като например площад „Аристотел“, но някои мащабни планове така и не са завършени, заради липса на средства.[4]