Сомалилендски шилинг

валута
Вижте пояснителната страница за други значения на шилинг.

Сомалилендският шилинг (на сомалийски: Soomaaliland Shilin, на арабски: شلن صوماليلاندي) е националната валута на Сомалиленд, самопровъзгласила се република, която е международно призната като автономна област на Сомалия.

Сомалилендски шилинг
Soomaaliland shiling
Банкноти от 500 (горе), 1000 (в средата) и 5000 (долу) шилинга
Деноминации
Разделениецент (1100)
СимволSl. Sh.
Банкноти5, 10, 20, 50, 100, 500, 1000, 5000 шилинга
Монети1, 5, 10, 20 шилинга
Демография
Въвеждане18 октомври 1994 г.
Страна Сомалиленд
Издател
Централна банкаБанка на Сомалиленд
Допълнителна информация
Инфлация7,7% (2018 г.)
Сомалилендски шилинг в Общомедия

История редактиране

Сомалилендският шилинг е въведен на 18 октомври 1994 г. в размер на един нов Сомалилендски шилинг за 100 сомалийски шилинга. Сомалийският шилинг престава да бъде приеман като законно платежно средство в Сомалиленд от 31 януари 1995 г. Въпреки че властите в Сомалиленд оттогава се опитват да забранят използването на сомалийския шилинг, официалната валута на Сомалия все още е предпочитаното средство за обмен на много народи в региона.[1]

Монети редактиране

Номинално един шилинг от Сомалиленд е разделен на 100 цента, но монетите, деноминирани в цента, никога не са били издавани, вероятно поради ниската стойност на един шилинг. Монетата с най-ниска стойност е от един шилинг, сечена през 1994 г. за пръв път в „Pobjoy Mint“ в Англия и поради това носи знака на монетния двор „PM“. През 2002 г. са издадени монети от 2 и 5 шилинга с изображения на изследователя сър Ричард Бъртън и на петел, съответно. Други монети, които са били издадени в някакъв момент, са монетата от 10 шилинга (изобразяваща маймуна), монетата от 20 шилинга (изобразяваща куче), и сребърната монета от 1000 шилинга (също изобразяваща сър Ричард Бъртън). На обратната страна монетата от 1000 шилинга съдържа интересна грешка: вместо герб на Сомалиленд, тя показва герб на Сомалия. Понастоящем няма в обращение монети и не се секат.

Банкноти редактиране

Банкнотите са издадени с купюри от 5, 10, 20, 50, 100, 500, 1000 и 5000 шилинга и техните дати, вариращи от 1994 до 2011 г.[2] Само банкнотите от 100, 500, 1000 и 5000 шилинга са в обращение. През 1996 и 1999 г. са издадени редовно 50-шилингови банкноти с увеличен размер (130 × 58 или 130 × 57 mm от различни източници). През 1996 г. банкнотите са подпечатани с фразата „5th Anniversary of Independence 18 May 1996 Sanad Gurada 5ee Gobanimadda 18 May 1996“ (в превод – 5-а годишнина на независимостта 18 май 1996) в бронзови/златни букви или само „Sanad Gurada 5ee Gobanimadda 18 May 1996“ в сребърни букви за отбелязване на петата годишнина от независимостта. Въпреки това е неясно дали тези възпоменателни банкноти са подпечатани от официалните органи на Сомалиленд или от нумизматичен търговец.

Обменни курсове редактиране

Централната банка на Сомалиленд предвижда обмен на услуги за различни валути в официалния курс на правителството, но повечето хора предпочитат по-добрите, макар и неофициални проценти, предоставени от „хавала“ агенти и обменители по улиците на основните градове.

През ноември 2000 г. официалният валутен курс е 4550 шилинга за 1 щатски долар. Неофициалните обменни курсове по това време варират между 4 и 5 хил. шилинга за долар.

  • декември 2008 г. – 7500 шилинга за долар[3]
  • декември 2015 г. – 6000 шилинга за долар
  • юли 2019 г. – 8500 шилинга за долар.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Somaliland shilling в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​