Отваря главното меню

Сопот (община Кавадарци)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

Сопот (на македонска литературна норма: Сопот) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

Сопот
Сопот
— село —
Куќи во Сопот.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4889° с. ш. 22.0233° и. д.
Сопот
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 195 m
Население 866 души (2000)
Пощенски код 1427
МПС код VE
Сопот в Общомедия

ГеографияРедактиране

Сопот лежи на левия бряг на реката Луда Мара (Велика). Разделя се на Горна и Долна махала и е от купен тип. Долната махала се простира покрай реката, а Горната на ниските тераси. В селото има училище, водопровод и канализация.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото е старо и е било седалище на тиквешкия областен управител.[1] В XIX век Сопот е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот има 350 жители българи християни, 225 българи мохамедани и 5 цигани.[2] Според други данни мюсюлманското население се заселва в края на XIX век от Корча. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Ниските ниви край реката се използват за градинарски култури, а повисоките за лозя. Стоката се пасяла на пасищата и ливадите на ридовете Любаш.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопот (Sopot) има 120 българи екзархисти.[3]

В Сърбия, Югославия и Северна МакедонияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва две съседни селища Сопот (Sopot) - едното българско християнско, а другото българо-мохамеданско (помашко).[4] След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Сопот се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[5] Част от жителите на Сопот мигрират във втората половина на XX век към големите градове, но не така силно както жителите на останалите тиквешки села.[1]

Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1977 година.[6]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Сопот на официалния сайт на община Кавадарци.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  6. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
Населени места в Община Кавадарци  
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко