Софиево или Софиевка (на украински: Софіївка) е село в южна Украйна, част от Бердянски район на Запорожка област. Населението му е около 538 души (2001).

Софиево
Софіївка
— село —
Страна Украйна
ОбластЗапорожка област
РайонБердянски район
Площ1,687 km²
Надм. височина51 m
Население538 души (2001)
Пощенски код71143
Телефонен код6153
МПС кодAP, КР / 08
Софиево в Общомедия

География редактиране

Разположено е на 51 m надморска височина в Черноморската низина, на 16 km северно от бреговете на Азовско море и на 25 km северозападно от град Бердянск.

История редактиране

Софиевка е основана през 1862 година[1] като село на бесарабски българи от Шикирликитай[2], преселили се в Таврия, след присъединяването на Южна Бесарабия към Румъния. Мястото е било известно с ногайското си име Айтамагали.[3] Селото първоначално е наречено Шикирликитай, а по-късно е преименувано на Софиевка.[4]

На 12 ноември 1877 година е осветена църквата „Св. св. Константин и Елена“ в селото.[2] През 1897 година Софиевка има 1043 жители, а през 1904 - 910.[1] Според днанни, публикувани от Михаил Греков, към 1912 година Софиевка има едно училище, с двама учители и 128 ученика.[5]

През 1924 година селото е част от Андровски район. Жителите му са 1399 души, от които 1347 - българи.[6]

Писателят Мишо Хаджийски през 1943 година отбелязва, че Софиево е известно с памучните си ниви. Всяка година се сеят до 3000-5000 дка памук.[7]

Бележки редактиране

  1. а б Державин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 24.
  2. а б Бонов, Йонко. Таврийски българи. Кратка история на сънародниците ни в Приазовието, Враца, 1998, с. 11.
  3. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 271.
  4. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  5. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298.
  6. Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57.
  7. Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 208.