Софлу
Софлу (на гръцки: Σουφλί, Суфли, катаревуса Σουφλίον, Суфлион; на турски: Sofulu, Софулу) е малък град в Беломорска Тракия, понастоящем в североизточна Гърция. Софлу е център на дем Софлу и населението му е 7519 (2001). Софлу се простира по източните склонове на един от последните хълмове на Родопите Свети Илия. Отстои на 65 км север, североизток от централния град на областта – Дедеагач (Александруполис), на около 27 км южно от Димотика, като лежи на път GR-51/E85 свързващ Дедеагач и Одрин в Турция, а през Черномен (Орменио) със Свиленград в България. Софлу е на само на 500 м западно от река Марица (Еврос).
| Софлу Σουφλί | |
 | |
  Софлу  Софлу  Софлу | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Площ | 1326 km² |
| Надм. височина | 49 m |
| Население | 4258 души (2001) |
| Покровител | Георги Победоносец[1] |
| Пощенски код | 25540 |
| Официален сайт | www.soufli.gr |
Демография
редактиране| Година | Население (град) | Изменение | Население (дем) |
|---|---|---|---|
| 1951 | 7435 | – | – |
| 1961 | 7586 | -/- % | – |
| 1981 | 5587 | -/- % | – |
| 1991 | 5015 | -/- % | – |
| 2001 | 4258 | -/- % | – |
История
редактиранеПрез средните векове на това място е съществувало село Софис, което при падането под турска власт е изчезнало. Дьо ла Брокер в 1433 г. е минал през мястото му и не го споменава. Доста по-късно се появява Софлу, като българско селище, заселен от околните български села Голям и Малък Дервент, Каяджик, Башклисе, Янорен. До 1878 г. цариградкият френски вестник „Куриере Д'Ориан“ дава статистика, според която в Софлу българите са 1600 души, а гърците 3000 души, но и тогава на „гърците“ носията им е била българска, а езикът им бил смесица от български и гръцки думи. Видният „гръцки род“ Калпакли бил от Копривщица, а друг виден род Българгьолю от Пазарджик.
Процесът на погърчване бил постепенен. Идвали по единично, търговци, духовници, учители, които провеждали политиката на постепенна гърцизация на населението. До 1912 г. всички гръцки семейства в града са помнели своя български произход. Езикът им е бил типично парапанковски, но са били запазаени българските народни обичай. Гръцкият език се е наложил галавно от средата на 19 век.[2]
Софлу е известен от векове със своята коприна, прочутото си вино, ципурото (силна ракия) и гозбите от кайма и месо. Софлу се споменава за пръв път в съчиненията на турския пътешественик Евлия Челеби около 1667 г. с името ´Софулу´. През този период то е голямо село освободено от данъци. Турското име на селището ´Софулу´, вероятно идва от един стар мюсюлмански манастир в региона. Но има и друга версия приписваща произхода на името на византийски земевладелец, наричан Суфлис. В началото на 19 век Софлу е административен център на богата провинция с почти 60 000 жители, простираща се от двете страни по долината на река Марица. Поради значителното увеличение на населението и поради липсата на градове Софлу се издига като важен търговски център на обширен регион. През 1858 г. селището има взаимно гръцко училище и община от около 6500 членове, които издържат училището. Между 1870 г. и 1880 г., Софлу се развива значително. Изградена е железопътна линия и гара (1872), което подпомага стопанското развитие. В същото време се откриват начини за борба с болестите по копринените буби, благодарение на Луи Пастьор, това допринася изключително много за развитието на копринарството. През 1877 г., населението на Софлу се изчислява на около 4680 жители. През 1900, населението нараства на 10 000, а през 1908 г. на 12 000 – 13 000 жители. Наред с важното си търговско значение Софлу се издига и като важен занаятчийски център. Прочути били софлийските майстори колари, които снабдявали целия тракийски регион с изключително устойчиви каруци. Вторият по-важност отрасъл за Софлу след копринарството през 19 век е винарството. Доказателство за това е, че през 19 век производството на вино в Софлу достига почти 2 000 000 литра. В определен момент развитието на двата най-важни за града производства, започва да се затруднява взаимно, поради недостатъчните площи за черничеви градини, с които се изхранвали копринените буби и лозя, от които се правели вината. Превес пред двата занаята взима копринарството. Но то, въпреки своята популярност на можело да бъде единствена професия. Самият занаят се смята за странична и сезонна работа. Проникнал във всеки дом в Софлу и през месеците май и юни той ангажира земеделци, търговци и занаятчии осигурявайки им задоволителен доход.
В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че градчето има 2000 гръцки семейства.[3]
На 2 ноември 1912 г. Сборната конна бригада на полковник Танев и четата на Руси Славов освобождават Софлу. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор принадлежи към „Междусъюзническа Тракия“, която след Гръцко-турската война (1919 – 1922) на 28 май 1920 е предадена на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието под между България и Турция под германска окупация. Принадлежността му към Гърция е потвърдена с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.
Побратимени градове
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Шалапатов, Димитър. Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия. Български писател, 2011. ISBN 978-954-443-873-9. с. 204 – 205.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.132.
Литература
редактиране- Г. Митринов. Български езикови следи в гръцкия говор на гр. Суфли (Западна Тракия). – Български език, 2019, № 3, с. 38 – 51