Софрата

мегалитно светилище

„Скално-култов комплекс Софрата“ се намира в началото на старопланинския проход при с.Веселиново (Област Шумен). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.[1]

Софрата
Пирамидалният олтар при „Софрата на Вълчан войвода“
Пирамидалният олтар при „Софрата на Вълчан войвода“
Местоположение
Bulgaria Shumen Province relief location map.jpg
42.9519° с. ш. 27.0205° и. д.
Софрата
Местоположение в България Област Шумен
Страна Флаг на България България
Област Област Шумен
Археология
Вид Мегалитно светилище
Период I хил. пр. Хр. (условно)
Епоха Желязна епоха (условно)

Археологически проучванияРедактиране

Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел „Археология на Дирекция КИН – Шумен“ и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр. Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория Рожен". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.[2]

Описание и особеностиРедактиране

Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в този район на Стара Планина е "Софрата на Вълчан войвода". Наименованието идва от много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е преизползвано от местните тракийски племена като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.

ДатиранеРедактиране

Предполага се, че през първите векове на I хил. пр. Хр. (Желязната епоха), скалната тераса вече е функционирала като голямо открито светилище. В своеобразния център на скалата е изсечена структура оприличавана на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с правоъгълно вкопаване, извън което извеждат канали издялани в скалата. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.

ИнтерпретацииРедактиране

В подножието на пирамидата, върху източната ѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф оприличаван на конска глава. Павлина Петрова, която е проучвател на мястото се впуска в много смела свръхинтерпретация вдъхновена от научните постулати за тракийския Орфизъм – формулирани от Александър Фол, че е възможно жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на бога Слънце. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.) Археологическта ситуация на обекта на потвърждава интерпретацията на Петрова за използването на кон за жертвено животно.

В непосредствена близост до наричания от Петрова „пирамидален олтар“, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор – т.нар. „софра“. По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. Във възрожденската легенда за „Софратата на Вълчан войвода“ по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование „Софра“.[3]

Предания и легендиРедактиране

Народната памет пази легендата за Вълчан войвода, който преди три столетия с четата си почивал и се хранел на голямата скална тераса, известна като „Софрата“, във Веселиновския проход. Четата му причаквала и нападала, минаващата по пътя в ниското хазна със заплати за служители на Османската империя. Заграбеното злато криел някъде в околността.

Съвременно състояниеРедактиране

Древният скално-култов комплекс влиза в маршрута на изградената еко пътека (с дължина около 8 km), която включва: Водопадът „Скока“, Пещерата „Сарая“, водопад „Малкият скок“ и местността „Софрата“.

ИзточнициРедактиране

  1. wikimapia.org Софрата
  2. Петрова, Дачев Ю. И, „Архео-геодезическо проучване на тракийско скално светилище край село Веселиново, Шуменско“ – Известия на Исторически музей Шумен, кн. IX, 1997, стр.40 -59
  3. Петрова, Павлина, Скални и мегалитни паметници – проблеми и пътища за тяхното разрешение. (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3