Веселиново (област Шумен)

селище в България
(пренасочване от Веселиново (Област Шумен))
Тази статия е за селото в Преславско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).

Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.

Веселиново
България
42.9836° с. ш. 27.0338° и. д.
Веселиново
Област Шумен
42.9836° с. ш. 27.0338° и. д.
Веселиново
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
8,73 души/km²
Землище71,216 km²
Надм. височина261 m
Пощ. код9828
Тел. код05353
МПС кодН
ЕКАТТЕ10762
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Веселиново
Росица Чифудова
(ГЕРБ)
Веселиново в Общомедия

География

редактиране

Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.

Археологически музей Шумен разполага с оскъдна информация за село Веселиново, според която селището е антично / II-IV В./ и средновековно / XII-XIV в./. Камъни от разрушени постройки, късове от мазилка на колиба, части от каменен корниз, вероятно от църква, фрагменти от съдове са открити западно от селото. Основи от ломен камък и кал са разкрити на изток и се предполага за наличието на църква от Средновековието, но липсват находки.[2]

В края на XIX век в селото живеят българи, преселници от Източна Тракия.[3]

До 1934 година името на селото е Байрям дере от турски „голям дол, голямо дере“.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6]

Година на
преброяване
Численост
2001 819
2011 593
2021 407

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 593 100.00
Българи 388 65.43
Турци 9 1.51
Цигани 189 31.87
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 2 0.33

Обществени институции

редактиране
 
Кметството на с. Веселиново
 
Читалище „Съзнание – 1927“

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Черните кукери
Черните кукери

Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група „Черните кукери“. Тя е създадена през 1977 година, но има данни, че в селото са играли кукери още по време на Руско-турската война. Участниците в групата са само мъже. Водачът на групата - булката е мъж, облечен в женски дрехи. Следва най-силния кукер, който я пази, т. нар. Каракука. [8]Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.[9]

Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2006 в град Перник, лауреати на фестивала „Жива вода“ в град Хисаря и други.

Веселиновският водопад

Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът Скока наричан още Веселиновски водопад.

В землището на селото се намира тракийското светилище „Софрата

Личности

редактиране
 
Родният дом на Президента д-р Желю Желев
 
Откритата през 2017 г. паметна плоча на дома на Желев
  • Желю Желев (1935-2015) – първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС. На 7 ноември 2017 г. четиримата президенти на България – действащият държавен глава Румен Радев и предшествениците му Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Петър Стоянов се събираха заедно, за да отдадат почит на д-р Желю Желев като откриха паметната плоча пред дома му.[10]
  • Гинка Янева Георгиева, родена на 14 октомври 1938 г., загинала, отнесена от порой на 30 ноември 1956 г. Само на 18 години заминава в с. Данаджълар, общ Ардино да работи като учителка.[11]
  • Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-а одринска дружина[12]

Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района – животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня, отглеждана при пасищни условия.

Интересен е и говорът на населението. Причислен е към Върбишкия говор, който спада към преходните балкански говори.[13]

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ „Съзнание-1927“ с. Веселиново, 2016, стр.2
  3. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 675.
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 138 и 827.
  6. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  8. Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ „Съзнание-1927“ с. Веселиново, 2016, стр.5
  9. Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ „Съзнание-1927“ с. Веселиново, 2016, стр.5
  10. news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-pametna-plocha-na-prezidenta-zhelyu-zhelev
  11. ТАХИРОВ, Хюсеин, в. „Нов живот“, 2017
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
  13. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120