Космическа совалка

(пренасочване от Спейс Шатъл)
Вижте пояснителната страница за други значения на совалка.

Космическата совалка (на английски: Space Shuttle, Спейс Шатъл) е американски пилотиран космически кораб за многократна употреба. Първият старт на совалката е на 12 април 1981 г., а последният – на 8 юли 2011 г. За този период са осъществени общо 135 космически полета.

Космическа совалка
Данни за кораба
ФункцияПилотиран космически кораб за извеждане на товари в Космоса, ремонти на космически апарати и връщане на космически апарати и техника на Земята
Типпилотиран
ПроизводителUnited Space Alliance
Страна САЩ
Основен потребител НАСА
Производителност
Екипаж4 – 8
Товар25 061,4 кг
Размери
Височина17,25 метра
Дължина37,24 метра
Маса при излитане109 000 кг
Маса при кацане104 000 кг
Оперативни данни
Статутизведен от употреба
Първи полет12 април 1981
Общо полети135
Космическа совалка в Общомедия

Космическите совалки носят космонавти на борда си, както и товари, като изкуствени спътници и части за космическите станции в ниската околоземна орбита, в горната част на атмосферата или термосферата.[1] Обикновено екипажът се състои от 5 до 7 члена. Максималният товар, който може да бъде носен от совалката, е с тегло:

  • 14 400 kg обратно до Земята

Космическата совалка е първият космически кораб за многократно използване.

Совалката Discovery с контейнера течно гориво за двигателите, 3 секунди след откачането на твърдогоривните бустери, мисия STS-121, 4 юли 2006
Совалка Discovery с отворен товарен отсек, мисия STS-121, 6 юли 2006

История Редактиране

 
Статистика за полетите на американската совалка
 
Полетите на совалката според орбитален апарат

Първите космически кораби за многократно използване започват да се разработват на 5 януари 1972 г., когато президентът Ричард Никсън утвърждава програмата „Космическата совалка“ на НАСА. Силна поддръжка на програмата оказва Роналд Рейгън, тъй като совалките са ключово звено от програмата му „Звездни войни“.

Ентърпрайз е първата изградена совалка през 1976 г., но без двигатели и топлинен щит тя служи само за тестове в атмосферата – не може да извършва операции в Космоса. Първоначално са построени четири напълно функциониращи совалки: Колумбия, Чалънджър, Дискавъри и Атлантис. Като две от тях са изгубени при катастрофи – Чалънджър през 1986 г. и Колумбия през 2003 г. с общо 14 жертви. Индевър е петата совалка, конструирането на която е одобрено през 1987 г. с цел да замени Чалънджър.

Макети Редактиране

През 1977 г. макетът „Патфайндър“ е построен от стомана и дърво в „Маршал Спейс Флайт Център“, за да се използва за проверка на пистата, възможностите на крана и др.

Пълномащабният макет „Иксплорър“ е инсталиран в „Кенеди Спейс Център Визитор Комплекс“ през 1993 г. Създаден е чрез схеми, чертежи и архивни документи, предоставени от НАСА и „Rockwell International“. Въпреки че много от функциите са симулирани, някои от основните части на модела, като гумите на Мишлен, използвани на колесниците, са автентични за програмата Спейс Шатъл. Макетът има дължина 37,4 m, височина 16 m и размах на крилете 24 m. Името на совалката е сменено на „Индипендънс“ на 5 октомври 2013 г.

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

Външни препратки Редактиране