Дан Колов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 20:
}}
'''Дан Колов''' (пълно име '''Дончо Колев Денев''') е [[България|български]] [[борба|борец]] и [[кечист]]. {{източник|И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена|2021|07|20}} и легенда в бойните изкуства.
== Биография ==
Ред 26:
[[Файл:Къща музей на Дан Колов в село Сенник.jpg|мини|260x260пкс|Къщата музей на Дан Колов в с. Сенник]]
Дончо Колев Денев е роден на [[27 декември]] [[1892]] г. в село [[Сенник (село)|Сенник]], [[община Севлиево]]. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане [[Скотовъдство|овчар]], за да се прехранва. Напуска страната през [[1905]] г. и заминава за [[Унгария]].<ref>[https://www.gabrovodaily.info/история/26-март-1940-умира-великият-дан-колов/ Биография]</ref> Работи като градинар в [[Будапеща]]. През [[1909]] г. се среща с българския борец [[Никола Петров (борец)|Никола Петров]], който го съветва да замине за [[Съединените американски щати]]. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в [[железници]]те, [[миньор]].
== Псевдоними ==
След 1914 г., по предложение на мениджъра на Данчо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Псевдоними]</ref>
През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на [[Кинг Конг (филм, 1933)|популярния по онова време филм]]. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.
== Спортна кариера ==
Започва кариерата си на [[Борба|борец]] първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в [[цирк]] „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс
Поканен е на турнир в [[Япония]], където паметна остава победата му над [[Джики Хигън]] – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики
1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в [[Париж]].<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Турнир по кеч в Париж]</ref> Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион [[Анри Деглан]] – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Турнир по кеч в Париж]</ref>
Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка и Азия, като постига победи над [[тибет]]ски майстори, китаеца [[Уан Фу]] и редица други. Участва в схватки и в родната България – срещу Реджинал Сики ([[Абисиния]]) в [[София]], над Драгичеану ([[Румъния]]) в [[Пловдив]], над Сантен ([[Франция]]) в [[Плевен]] и над някои големи български борци като [[Тодор Банков]] (в [[Стара Загора]]) и други.▼
Следва покана в [[Брюксел]] да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър.
В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион [[Ал Перейра]] и успява да го победи.▼
Участва в мачове в Африка и Азия, като постига победи над [[тибет]]ски майстори, китаеца [[Уан Фу]] и редица други.{{източник|Няма източник и е неясна хронологията}}
През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.<ref>[https://boec.bg/other/dan-kolov-stana-chast-ot-prestizhna-zala-na-slavata/ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref><ref>[https://www.f4wonline.com/other-wrestling/wrestling-observer-newsletter-hall-fame-2020-inductees-announced-325081 Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref>▼
▲
Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба, {{източник|световен и олимпийски шампион|2021|07|24}} е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „[[европейски шампион]]“ и „[[диамантен пояс]]“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча Шикат. След това се завръща в България.
▲В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион [[Ал Перейра]] и успява да го победи.
== Рекорд ==
=== Победи ===
{{източник|Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките.|2021|07|21}}
Line 160 ⟶ 172:
== Завръщане в България ==
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
Line 177 ⟶ 189:
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. {{източник|Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.|2021|07|21}}
== Посмъртно ==
▲През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.<ref>[https://boec.bg/other/dan-kolov-stana-chast-ot-prestizhna-zala-na-slavata/ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref><ref>[https://www.f4wonline.com/other-wrestling/wrestling-observer-newsletter-hall-fame-2020-inductees-announced-325081 Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref>
== Източници ==
Line 187 ⟶ 202:
* [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Къща-музей-на-Дан-Колов---с.-Сенник/580/index.html Къща музей „Дан Колов“ – информация и снимки]
* [https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria/posts/3562225123869335 Видео кадри от кеч кариерата на Дан Колов (1936 – 1938) // facebook.com]
* [https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826
{{Нормативен контрол}}
| |||