Дан Колов

български борец и кечист

Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист.

Дан Колов
български борец и кечист
Роден
Дончо Колев Денев
Починал
27 март 1940 г. (47 г.)
ПогребанСенник, Република България
Националност България
Псевдоним„Кинг Конг“
„Кралят на кеча“
„Българският лъв“
„Балканският лъв“
„Железните ръце“
НаградиЗаслужил майстор на спорта
Семейство
БащаКольо Денев
МайкаЯна Живкова Манева
Дан Колов в Общомедия

Биография редактиране

 
Групова снимка с Дан Колов.
Източник: ДА „Архиви“

Дончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г.[1][2][3] в село Сенник (тогава Чадърлии[4]), община Севлиево. Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза,[5] което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.[6] Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор. През 1934 г. се запознава с рускинята Соня Ефремова, която е шивачка в парижката Гранд опера. Това е любимата на Дан Колов, но планираната сватба между двамата не се състоява, защото борецът се разболява от туберкулоза.[източник? (Поискан преди 80 дни)]

Псевдоними редактиране

След 1914 г., по предложение на мениджъра на Дончо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.[7]

През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.

Спортна кариера редактиране

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа.[8] Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.

Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др. Става професионален борец на 26-годишна възраст (1917 г.).[9] Кечистът е висок 178 см и тежи 105 кг.

През 1924 г. е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.

През 1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж.[10] Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестния за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.[11]

Следва покана в Брюксел, Белгия, да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър. Участва в мачове в Африка.[12]

През април 1935 г. се завръща в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор БанковСтара Загора) и други.

Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „Диамантен пояс на кеча“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча, Шикат. След това се завръща в България.

Спортна кариера редактиране

Дан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.

Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил.[13] Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.[14] Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.

Най-важните спечелени шампионати и турнири:

  • Турнир в Япония – 1924 г.
  • Носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите[15]
  • Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),[16] 1936/1937 (Гърция).[17]

Завръщане в България редактиране

През април 1935 г., след прекарани 30 години в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си. През 1936 г. Дан Колов създава школа по борба в София, носеща неговото име.

Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Дарителство редактиране

Дан Колов извършва крупни благотворителни мероприятия, организира клуб, в който тренира най-добрите български борци.[18] Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. През 1925 г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.[19][20]

Смърт редактиране

Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.

Посмъртно редактиране

През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на The Wrestling Observer Newsletter в Class 2020. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.[21][22]

Литература редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране