Дан Колов

български борец и кечист

Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист, легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,[1] от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача[2].[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Дан Колов
български борец и кечист
Роден
Дончо Колев Денев
Починал
27 март 1940 г. (47 г.)
ПогребанСенник, Република България
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Псевдоним„Кинг Конг“

„Кралят на кеча“
„Българският лъв“
„Балканският лъв“

„Железните ръце“
НаградиЗаслужил майстор на спорта
Семейство
БащаКольо Денев
МайкаЯна Живкова Манева
Дан Колов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Групова снимка с Дан Колов.
Източник: ДА „Архиви“
 
Къщата музей на Дан Колов в с. Сенник

Дончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г.[3][4][5] в село Сенник (тогава Чадърлии[6]), община Севлиево. Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза[7], което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.[8] Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.

ПсевдонимиРедактиране

След 1914 г., по предложение на мениджъра на Дончо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.[9]

През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.

Спортна кариераРедактиране

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа.[10] Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.

Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др. Става професионален борец на 26-годишна възраст (1917 г.).[11] Кечистът е висок 178 см и тежи 105 кг.

1924 г. е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.

1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж.[12] Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.[13]

Следва покана в Брюксел, Белгия, да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър. Участва в мачове в Африка.[14]

Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор БанковСтара Загора) и други.

Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „Диамантен пояс на кеча“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча, Шикат. След това се завръща в България.

Спортна кариераРедактиране

Дан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.

Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е свидетел, нито посочва източник за такова общо твърдение.[15] Няма достоверен източник, които да подкрепя такава бройка. В същата книга, Д. Асенов посочва, че в България Дан Колов е посрещнат „като божество“, а в родината му не са чували за бореца до спечелването от него на „Диамантен пояс на кеча“.

ПобедиРедактиране

Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил[16]. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.[17] Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.

Най-важните спечелени шампионати и турнири:

  • Турнир в Япония – 1924 г.
  • Носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите[18]
  • Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),[19] 1936/1937 (Гърция).[20][21]

ЗагубиРедактиране

Дан Колов има регистрирани поне 72 загуби в официални мачове.[22][23][източник? (Поискан преди 5 дни)]

РавенстваРедактиране

Дан Колов има регистрирани поне 33 официални мача завършили без победител.[49][50][източник? (Поискан преди 5 дни)]

Завръщане в БългарияРедактиране

Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.

През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.

Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

ДарителствоРедактиране

Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.

Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.[64][65]

Слухове около смърттаРедактиране

Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.

Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари.

ПосмъртноРедактиране

През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.[66][67]

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Статистика[неблагонадежден източник]
  2. Статистика[неблагонадежден източник]
  3. Владимиров, Иво. Дан Колов – Балканският лъв. // Сдружение Българска история. Посетен на 2022-01-07.
  4. 26 декември 1892 г. – роден е Дан Колов. // Габрово Daily. 2018-12-26. Посетен на 2022-01-07.
  5. Община Севлиево. ДОМ-МУЗЕЙ „ДАН КОЛОВ“. // Посетен на 2022-01-07.
  6. Справка за с. Сенник, общ. Севлиево, обл. Габрово към 03.03.1878 г.
  7. Биография
  8. Биография
  9. Псевдоними
  10. Борба в цирк „Виктория“
  11. Професионална кариера
  12. Турнир по кеч в Париж
  13. Турнир по кеч в Париж
  14. Турнир в Африка
  15. Рекорд и противоречия
  16. История
  17. Европейски шампион 1936 г.
  18. https://web.archive.org/web/20171201035443/http://www.onlineworldofwrestling.com/bios/d/dan-kolov/ Диамантен пояс
  19. Европейски титри
  20. Европейска титла
  21. Европейски шампионати
  22. Статистика[неблагонадежден източник]
  23. 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година. // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.[неблагонадежден източник]
  24. St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  25. Wrestling Potpourri 1918 – 27
  26. St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  27. St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  28. Wrestling Potpourri 1918 – 27
  29. Canoe Sports | Videos & Photos – News – Results – Scoreboard & Statistics | Canoe. // Slam.canoe.ca. Посетен на 3 ноември 2018.
  30. ED „STRANGLER“ LEWIS – Facts within a Myth – Chapter 20. // Wrestling-titles.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  31. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 24 юни 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
  32. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 28 септември 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
  33. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  34. www.legacyofwrestling.com[неработеща препратка]
  35. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 19 май 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
  36. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 17 август 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
  37. The WAWLI Papers # 031 – 040. // Wrestlingclassics.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  38. а б в The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  39. а б в The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  40. а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  41. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  42. а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 20 юни 1928. Посетен на 3 ноември 2018.
  43. а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  44. а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  45. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 15 октомври 1929. Посетен на 3 ноември 2018.
  46. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  47. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  48. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 януари 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
  49. Статистика[неблагонадежден източник]
  50. 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година. // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.[неблагонадежден източник]
  51. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  52. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  53. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  54. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 13 февруари 1930. Посетен на 3 ноември 2018.
  55. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 16 юли 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
  56. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 29 октомври 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
  57. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  58. а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 21 април 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
  59. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 26 декември 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
  60. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
  61. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 23 октомври 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
  62. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 май 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
  63. The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 септември 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
  64. Дарителство
  65. Дарителство
  66. Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
  67. Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
  • Николов, Нено. Дан Колов – вечната легенда. – Севлиево: М-Прес, 2017
  • Балканска, Янка и др. Непобедимият Дан Колов на тепиха: От селски пехливанин – световноизвестен борец / Янка Балканска, Димо Тодоров. – София: Дизайн имидж, 2017

Външни препраткиРедактиране

Биографични книгиРедактиране