Дан Колов
Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист.
Дан Колов | |
български борец и кечист | |
Роден | Дончо Колев Денев
26 декември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Сенник, Република България |
Националност | България |
Псевдоним | „Кинг Конг“ „Кралят на кеча“ „Българският лъв“ „Балканският лъв“ „Железните ръце“ |
Награди | Заслужил майстор на спорта |
Семейство | |
Баща | Кольо Денев |
Майка | Яна Живкова Манева |
Дан Колов в Общомедия |
Биография
редактиранеДончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г.[1][2][3] в село Сенник (тогава Чадърлии[4]), община Севлиево. Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза,[5] което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.[6] Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор. През 1934 г. се запознава с рускинята Соня Ефремова, която е шивачка в парижката Гранд опера. Това е любимата на Дан Колов, но планираната сватба между двамата не се състои, защото борецът се разболява от туберкулоза.[7]
Псевдоними
редактиранеСлед 1914 г., по предложение на мениджъра на Дончо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.[8]
През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.
Спортна кариера
редактиранеЗапочва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа.[9] Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др. Става професионален борец на 26-годишна възраст (1917 г.).[10] Кечистът е висок 178 см и тежи 105 кг.
През 1924 г. е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.
През 1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж.[11] Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестния за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.[12]
Следва покана в Брюксел, Белгия, да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър. Участва в мачове в Африка.[13]
През април 1935 г. се завръща в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „Диамантен пояс на кеча“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча, Шикат. След това се завръща в България.
Спортна кариера
редактиранеДан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.
Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил.[14] Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.[15] Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
Завръщане в България
редактиранеПрез април 1935 г., след прекарани 30 години в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си. През 1936 г. Дан Колов създава школа по борба в София, носеща неговото име.
Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Дарителство
редактиранеДан Колов извършва крупни благотворителни мероприятия, организира клуб, в който тренира най-добрите български борци.[19] Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. През 1925 г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.[20][21]
Смърт
редактиранеДан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.
Посмъртно
редактиранеПрез 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на The Wrestling Observer Newsletter в Class 2020. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.[22][23]
Литература
редактиране- Лазаров, Петър. Кеч ес кеч, Дан Колов!. София, ДИ „Медицина и физкултура“, 1969. с. 212., В Читанка
- „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, 1936 г. – Д. Асенов
- Николов, Нено. Дан Колов – вечната легенда. – Севлиево: М-Прес, 2017
- Балканска, Янка и др. Непобедимият Дан Колов на тепиха: От селски пехливанин – световноизвестен борец / Янка Балканска, Димо Тодоров. – София: Дизайн имидж, 2017
Източници
редактиране- ↑ Владимиров, Иво. Дан Колов – Балканският лъв // Сдружение Българска история. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ 26 декември 1892 г. – роден е Дан Колов // Габрово Daily. 2018-12-26. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ Община Севлиево. ДОМ-МУЗЕЙ „ДАН КОЛОВ“ // Архивиран от оригинала на 2022-01-07. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ Справка за с. Сенник, общ. Севлиево, обл. Габрово към 03.03.1878 г.
- ↑ Биография
- ↑ Биография[неработеща препратка]
- ↑ Още витаят мистерии около парите и любовта на Дан Колов
- ↑ Псевдоними
- ↑ Борба в цирк „Виктория“
- ↑ Професионална кариера
- ↑ Турнир по кеч в Париж
- ↑ Турнир по кеч в Париж
- ↑ Турнир в Африка
- ↑ История
- ↑ Европейски шампион 1936 г.
- ↑ https://web.archive.org/web/20171201035443/http://www.onlineworldofwrestling.com/bios/d/dan-kolov/ Диамантен пояс
- ↑ Европейски титри
- ↑ Европейска титла
- ↑ Дарителство, глава Епилог
- ↑ Дарителство
- ↑ Дарителство
- ↑ Зала на славата на The Wrestling Observer Newsletter
- ↑ Зала на славата на The Wrestling Observer Newsletter