Дан Колов
Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист, легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,[1] от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача[2].[източник? (Поискан преди 5 дни)]
Дан Колов | |
---|---|
български борец и кечист | |
Роден | Дончо Колев Денев
26 декември 1892 г.
|
Починал | |
Погребан | Сенник, Република България |
Националност | ![]() |
Псевдоним | „Кинг Конг“ „Кралят на кеча“ |
Награди | Заслужил майстор на спорта |
Семейство | |
Баща | Кольо Денев |
Майка | Яна Живкова Манева |
Дан Колов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Дончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г.[3][4][5] в село Сенник (тогава Чадърлии[6]), община Севлиево. Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза[7], което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.[8] Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.
ПсевдонимиРедактиране
След 1914 г., по предложение на мениджъра на Дончо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.[9]
През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.
Спортна кариераРедактиране
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа.[10] Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др. Става професионален борец на 26-годишна възраст (1917 г.).[11] Кечистът е висок 178 см и тежи 105 кг.
1924 г. е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.
1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж.[12] Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.[13]
Следва покана в Брюксел, Белгия, да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър. Участва в мачове в Африка.[14]
Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „Диамантен пояс на кеча“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча, Шикат. След това се завръща в България.
Спортна кариераРедактиране
Дан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.
Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е свидетел, нито посочва източник за такова общо твърдение.[15] Няма достоверен източник, които да подкрепя такава бройка. В същата книга, Д. Асенов посочва, че в България Дан Колов е посрещнат „като божество“, а в родината му не са чували за бореца до спечелването от него на „Диамантен пояс на кеча“.
ПобедиРедактиране
Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил[16]. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.[17] Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
- Турнир в Япония – 1924 г.
- Носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите[18]
- Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),[19] 1936/1937 (Гърция).[20][21]
ЗагубиРедактиране
Дан Колов има регистрирани поне 72 загуби в официални мачове.[22][23][източник? (Поискан преди 5 дни)]
Списък със срещите |
|
РавенстваРедактиране
Дан Колов има регистрирани поне 33 официални мача завършили без победител.[49][50][източник? (Поискан преди 5 дни)]
Частичен списък със срещите |
|
Завръщане в БългарияРедактиране
Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
ДарителствоРедактиране
Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.
Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.[64][65]
Слухове около смърттаРедактиране
Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари.
ПосмъртноРедактиране
През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.[66][67]
ЛитератураРедактиране
- Лазаров, Петър. Кеч ес кеч, Дан Колов!. София, ДИ „Медицина и физкултура“, 1969. с. 212.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Статистика[неблагонадежден източник]
- ↑ Статистика[неблагонадежден източник]
- ↑ Владимиров, Иво. Дан Колов – Балканският лъв. // Сдружение Българска история. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ 26 декември 1892 г. – роден е Дан Колов. // Габрово Daily. 2018-12-26. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ Община Севлиево. ДОМ-МУЗЕЙ „ДАН КОЛОВ“. // Посетен на 2022-01-07.
- ↑ Справка за с. Сенник, общ. Севлиево, обл. Габрово към 03.03.1878 г.
- ↑ Биография
- ↑ Биография
- ↑ Псевдоними
- ↑ Борба в цирк „Виктория“
- ↑ Професионална кариера
- ↑ Турнир по кеч в Париж
- ↑ Турнир по кеч в Париж
- ↑ Турнир в Африка
- ↑ Рекорд и противоречия
- ↑ История
- ↑ Европейски шампион 1936 г.
- ↑ https://web.archive.org/web/20171201035443/http://www.onlineworldofwrestling.com/bios/d/dan-kolov/ Диамантен пояс
- ↑ Европейски титри
- ↑ Европейска титла
- ↑ Европейски шампионати
- ↑ Статистика[неблагонадежден източник]
- ↑ 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година. // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.[неблагонадежден източник]
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
- ↑ Canoe Sports | Videos & Photos News Results Scoreboard & Statistics | Canoe. // Slam.canoe.ca. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ ED „STRANGLER“ LEWIS – Facts within a Myth – Chapter 20. // Wrestling-titles.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 24 юни 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 28 септември 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ www.legacyofwrestling.com[неработеща препратка]
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 19 май 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 17 август 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The WAWLI Papers # 031 – 040. // Wrestlingclassics.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б в The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б в The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 20 юни 1928. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 15 октомври 1929. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 януари 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Статистика[неблагонадежден източник]
- ↑ 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година. // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.[неблагонадежден източник]
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 13 февруари 1930. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 16 юли 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 29 октомври 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 21 април 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 26 декември 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 23 октомври 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 май 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 септември 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Дарителство
- ↑ Дарителство
- ↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
- ↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
- Николов, Нено. Дан Колов – вечната легенда. – Севлиево: М-Прес, 2017
- Балканска, Янка и др. Непобедимият Дан Колов на тепиха: От селски пехливанин – световноизвестен борец / Янка Балканска, Димо Тодоров. – София: Дизайн имидж, 2017
Външни препраткиРедактиране
- Къща музей „Дан Колов“
- Къща музей „Дан Колов“ – информация и снимки
- Видео кадри от кеч кариерата на Дан Колов (1936 – 1938) // facebook.com