Дан Колов
Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. Дан Колов има над 1500 срещи като професионален борец, от които губи едва 72. През целия си живот запазва българско гражданство.
Дан Колов | |
---|---|
български борец и кечист | |
![]() |
|
|
|
Роден |
Дончо Колев Денев
|
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Националност |
![]() |
Псевдоним |
„Кинг Конг“ „Кралят на кеча“ „Българският лъв“ „Балканският лъв“ „Железните ръце“ |
Семейство | |
Баща | Кольо Денев |
Майка | Яна Живкова Манева |
Дан Колов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Дончо Колев Денев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.
Спортна кариераРедактиране
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и много други.
Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики. На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.
Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка и Азия, като постига победи над тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. Участва в схватки и в родната България – срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и успява да го победи.
През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.[1]
УспехиРедактиране
Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките. Той е първият европейски шампион на България[2] по борба свободен стил, известен по онова време като „кеч“. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
- Диамантен пояс/Световен шампион тежка категория при професионалистите – 1927 г., 1933 г.
- Европейски шампион тежка категория при професионалистите – 1934 г., 1937 г., 1937/1938 г.
- Турнир в Япония – 1924 г.
- Турнир в Бразилия – 1927 г.
- Многократен победител на турнири в САЩ – 1914/1927 г.
ЗагубиРедактиране
Дан Колов има регистрирани 72 загуби и поне 20 мача завършили без победител[3] в официални мачове.
Списък със срещите |
|
РемитаРедактиране
Дан Колов участва в двубои, в които не е отсъден победител.
Частичен списък със срещите |
|
Завръщане в БългарияРедактиране
След 30 г. в чужбина Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
ДарителствоРедактиране
Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.
Дарява на цар Борис III средства за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.[42]
Слухове около смърттаРедактиране
Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
- ↑ История
- ↑ 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година. // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923. // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
- ↑ Canoe Sports | Videos & Photos News Results Scoreboard & Statistics | Canoe. // Slam.canoe.ca. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ ED „STRANGLER“ LEWIS – Facts within a Myth – Chapter 20. // Wrestling-titles.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 24 юни 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 28 септември 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ www.legacyofwrestling.com[неработеща препратка]
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 19 май 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 17 август 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The WAWLI Papers # 031 – 040. // Wrestlingclassics.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б в The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б в The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 20 юни 1928. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 15 октомври 1929. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 януари 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 13 февруари 1930. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 16 юли 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 29 октомври 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 21 април 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 26 декември 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 23 октомври 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 май 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database. // Wrestlingdata.com, 25 септември 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Дарителство
- Николов, Нено. Дан Колов – вечната легенда. – Севлиево: М-Прес, 2017
- Балканска, Янка и др. Непобедимият Дан Колов на тепиха: От селски пехливанин – световноизвестен борец / Янка Балканска, Димо Тодоров. – София: Дизайн имидж, 2017